Доклад на ISW разкри какви ги върши Русия със затворници в Андреевка

Руските сили, действащи в района на Авдеевка, се адаптират към провеждането на настъпателни сухопътни операции с обучен и необучен персонал.

Това се посочва в дневния коментар на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта в Украйна.

На 2 март в. „Вашингтон пост“ публикува интервюта със седем украински военнослужещи от 3-та щурмова бригада, които разказват за непреодолими руски вълни в Авдеевка в навечерието на превземането на селището от Русия в средата на февруари.

Няколко от интервюираните украински военнослужещи описват руските сили, участвали в по-късните преки нападения срещу украинските позиции, като добре подготвени.

Един украински войник заяви пред „Вашингтон пост“, че около три четвърти от руските военнослужещи, с които неговото подразделение се е сблъскало край Авдеевка, изглежда са имали „прилична“ военна подготовка, а останалите са били „просто объркани“.

Един украински военнослужещ си спомня, че група добре обучени руски войници са използвали гранатомети, за да влязат в позициите им, докато друг военнослужещ си спомня, че неопитни руски военнослужещи са избягвали да атакуват позицията му, след като е успял да застреля осем войници за един ден.

Военнослужещият заяви, че руските военни са изпращали неопитни служители, които изглеждали на 40-50 години, да атакуват на вълни всяка сутрин, следобед и вечер без защитни жилетки или каски край Авдeeвка.

Друг украински военнослужещ отбеляза, че нивото на уменията на руснаците не е „наистина последователно“ и че някои военнослужещи са имали по-модерно оборудване от колегите си, които са били въоръжени само с пушки.

Съобщенията за несъответствия в характера на руските атаки и в качеството на атакуващия персонал показват, че руските сили може да провеждат многопластови наземни атаки, като редуват групи от обучени сили и необучени сили, вероятно съставени от мобилизиран персонал или руски части „Буря“, съставени от вербувани осъдени.

Командирът на 2-ри щурмови батальон от 3-та бригада Николай Зинкевич припомни по подобен начин в интервю за украинско издание, че руските сили са използвали 20-30 души за атака на една позиция – много повече, отколкото руските сили са използвали при подобни атаки по време на усилията за превземане на Бахмут.

Вероятно руските сили са използвали слабо обучен персонал за провеждане на масови ежедневни атаки срещу украинските позиции и са използвали обучен персонал с по-добро оборудване за атакуване на конкретни позиции след изтощаване на украинските сили. Руските сили вероятно се опитват да приспособят наземните атаки, за да поддържат по-висок темп на настъпателните операции край Авдеевка с личен състав с различно ниво на подготовка и да предотвратят бързото изтощаване на по-добре обучени части и формирования.

Германски официални лица потвърдиха, че Кремъл провежда информационна операция, целяща да възпре западните държави, особено Германия, да изпратят допълнителна военна помощ на Украйна.

Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви на 3 март, че изтеклият запис, на който германски военни обсъждат теоретичното предоставяне на ракети „Таурус“ на Украйна, е част от „информационната война“, която руският президент Владимир Путин води срещу Запада.

Писториус заяви, че Кремъл провежда „хибридна атака, целяща дезинформация, разделение [и] подкопаване на решимостта [и] единството [на Запада]“.

Кремълската информационна мрежа ТАСС и ветеранът на руската пропаганда и главен редактор на RT Маргарита Симонян разпространиха на 1 март аудиозапис, в който германски военнослужещи обсъждат колко обучение и подготовка ще трябва да осигурят германските военни, ако Германия реши да достави на Украйна ракети „Таурус“ и ако Украйна реши да нанесе сложен прецизен удар с голям обсег срещу руски цели като моста в Керченския проток.

Служители на Кремъл и руски военни блогъри се възползваха от аудиозаписа, за да обвинят Германия, че планира удар по моста в Керченския проток, и да обвинят НАТО в ескалиращи действия.

Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев обвини Германия, че „се готви за война с Русия“, и заяви, че всяко усилие аудиозаписът да бъде представен като невинна „игра на ракети и танкове“ е „лъжливо“.

Преди това руски официални лица увеличиха усилията си да представят предоставянето на определени западни системи на Украйна като значителна ескалация, когато тези системи са обект на дебати на Запад.

На 3 март Руският комитет за борба с тероризма (НКБ) съобщи, че Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) е провела локална антитерористична операция в Карабулак, Република Ингушетия.

Информационната служба на Кремъл ТАСС съобщи, че служителите на руската ФСБ са провели антитерористичната операция на четири улици в Карабулак и са убили шестима бойци, за които се съобщава, че са членове на „Ислямска държава“, че са включени в руския федерален списък за издирване и че са извършили предишни престъпления.

Руските правоприлагащи органи редовно приписват терористични операции в Северен Кавказ на Ислямска държава, когато бойците може да са свързани с Ислямска държава или с друга терористична организация.

Руски блогъри твърдят, че бойците са ранили няколко руски служители на правоприлагащите органи, а руски медиен канал съобщава, че при престрелката е бил убит преминаващ човек.

Китай и Турция продължават да се стремят към свои собствени платформи за преговори за уреждане на конфликта в Украйна, което Кремъл използва, за да подпомогне собствените си информационни операции, целящи да обезкуражат продължаващата международна подкрепа за Украйна. Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Галузин и специалният представител на Китай по евразийските въпроси Ли Хиу се срещнаха в Москва на 2 март, за да обсъдят желанието на Китай да улесни мирните преговори между Русия и Украйна.

Галузин и Ли отбелязаха, че е „невъзможно“ да се обсъжда уреждане на конфликта в Украйна без участието на Русия и без „да се вземат предвид интересите [на Русия] в сферата на сигурността“. Галузин и Ли добавиха, че западните и украинските „ултиматуми“ и „форматите на диалог“ само „вредят на перспективите за уреждане и не могат да служат за основа на [уреждането]“. Очаква се след срещите си в Русия Ли да посети Украйна и неуточнени държави от ЕС.

Турският външен министър Хакан Фидан заяви по време на Дипломатическия форум в Анталия на 3 март, че Турция се надява преговорите за прекратяване на огъня в Украйна да „започнат скоро“ и че Турция смята, че „и двете страни са достигнали предела“ на това, което могат да постигнат с военни средства.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган наскоро обяви, че Турция е готова да предостави друга платформа за преговори на Русия и Украйна, което руският външен министър Сергей Лавров публично отхвърли на 1 март.

Руските официални лица продължават да обвиняват лъжливо Украйна и Запада за липсата на мирни преговори между Русия и Украйна, въпреки че в многобройните публични руски изявления се предполага или изрично се посочва, че Русия не се интересува от добронамерени мирни преговори с Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви по време на дискусия на Дипломатическия форум в Анталия на 2 март, че Украйна няма „добра воля“ да преговаря с Русия, като намекна, че липсата на преговори по същество е по вина на Украйна, а не на Русия.

Лавров заяви, че хората, които не разбират коя страна е виновна, „не разбират“ реалното положение. Постоянният представител на Русия в ООН Василий Небензя заяви по време на интервю за руския телевизионен канал „Россия 24“ на 3 март, че Русия никога не е отказвала преговори, но Украйна отказва да разговаря с Русия.

Небензя заяви, че в момента не се полагат никакви усилия за водене на преговори с Украйна нито пряко, нито чрез посредници.

ISW продължава да оценява, че всички руски изявления, които предполагат, че Русия е или винаги е била заинтересована от мирни преговори, са много вероятни усилия за симулиране на интерес, за да се предизвикат изпреварващи отстъпки от страна на Запада по отношение на украинския суверенитет и териториална цялост и да се прехвърли тежестта за преговори върху Украйна и Запада.

Неотдавнашните сравнително големи загуби на руската авиация изглежда са довели до значително намаляване на руската авиационна дейност в Източна Украйна, въпреки че не е ясно колко дълго ще продължи това намаляване на дейността.

Командващият украинските военновъздушни сили генерал-лейтенант Николай Олешчук заяви на 2 март, че руската авиационна дейност в Източна Украйна е спряла напълно около 19:00 ч. местно време след свалянето от украинска страна на два руски самолета Су-34.

Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат заяви, че намаляването на руската авиационна активност е продължило на 3 март и че руските сили са продължили да не летят със самолети за далечно радиолокационно откриване А-50 след унищожаването на самолет А-50 на 23 февруари.

Украински официални лица съобщиха, че руските сили са загубили 15 самолета от 17 февруари насам, което не е пренебрежимо малко за руските военни, като се има предвид, че Русия вероятно разполага с около 300 различни изтребителя Сухой.

Предишни загуби на руски самолети са принуждавали руските сили временно да намалят авиационната активност в Украйна за значителни периоди от време, въпреки че остава неясно колко дълго ще продължи сегашният период на временно намалена руска авиационна активност.

Изглежда, че през последните седмици руските сили са допуснали повишен процент на авиационни загуби, за да извършват удари с плаващи бомби в подкрепа на продължаващите руски офанзивни операции в Източна Украйна, и руското командване може да реши в бъдеще да поеме риска от постоянни загуби на авиация в преследване на по-нататъшни тактически успехи.

Забавянето на западната помощ за сигурност вероятно ще направи енергийната инфраструктура на Украйна по-уязвима за руски удари.

На 3 март „Файненшъл таймс“ публикува интервю с Максим Тимченко, изпълнителен директор на най-голямата частна енергийна компания в Украйна ДТЕК, в което Тимченко предупреждава, че забавянето на помощта за сигурност е отслабило способността на Украйна да противодейства на руските атаки срещу енергийната инфраструктура на страната.

Тимченко заяви, че първоначално Украйна е била готова да защити енергийната инфраструктура в началото на зимата на 2023-2024 г., но през последните седмици все повече руски дронове и ракети са достигнали целите си.

Тимченко заяви, че през 2024 г. руските сили са атакували украинската енергийна инфраструктура 160 пъти и че повече от един милион домакинства и предприятия са пострадали от прекъсване на електрозахранването.

През декември 2023 г. и януари и февруари 2024 г. руските сили нанесоха няколко масирани серии от удари срещу Украйна, което вероятно е принудило украинските сили да изразходват значителен брой прехващачи.

Украински официални лица подчертаха, че Украйна е изправена пред „критичен недостиг“ на ракети за противовъздушна отбрана, а според съобщенията официални лица на САЩ са преценили, че този недостиг ще става все по-значителен през пролетта и лятото на 2024 г. без допълнителна помощ за сигурността на Украйна.

Тимченко отбеляза, че икономиката на Украйна зависи от стабилността на енергийната мрежа и че големи неизправности в енергийната мрежа вероятно ще нарушат значително усилията на Украйна за разширяване на отбранителната ѝ индустриална база (ОИБ).

Ограничените ефективни системи за противовъздушна отбрана, намаляващите запаси от ракети за противовъздушна отбрана и продължаващите руски ракетни и безпилотни удари вероятно ще принудят Украйна да направи труден избор относно покритието на противовъздушната отбрана.