Доклад на ISW разкри какви ги върши Медведев за ескалация между Запада и Русия

На 16 декември руските сили проведоха деветата си ракетна кампания срещу критична украинска енергийна инфраструктура и извършиха една от най-големите ракетни атаки срещу Киев досега. Украинският главнокомандващ генерал Валерий Залужни заяви, че украинската противовъздушна отбрана е свалила 60 от 76 руски ракети, от които 72 са били крилати ракети от типа Х-101, Калибър и Х-22 и четири управляеми ракети от Х-22. 59 и типове Kh-31P.

Киевската градска военна администрация съобщи, че украинските сили са унищожили 37 от 40 ракети, насочени срещу Киев.

Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW) в дневния си бюлетин за хода на войната в Украйна.

Украински официални лица съобщиха също, че руските ракети са ударили девет обекта на енергийната инфраструктура и някои жилищни сгради в Житомирска, Киевска, Харковска, Днепропетровска и Запорожка области.

Украински военни отбелязаха, че руските сили са изстреляли повечето от своите ракети от Черно и Каспийско море и летище Енгелс в Саратовска област.

Руските сили вероятно засилват своите удари по Киев, за да разпалят общественото недоволство в столицата, но тези ракетни атаки едва ли ще сломят волята на Украйна.

Руските удари продължават да бъдат значителна заплаха за украинските цивилни, но не се подобряват настъпателните операции в Украйна. Украинският държавен оператор на електропреносна система Ukrenergo заяви, че възстановяването на електричеството може да се забави от ударите от 16 декември и обяви извънредно положение, насочено към доставчиците на пазара на електроенергия.

Ukrenergo добави, че Обединената енергийна система на Украйна е намалила повече от 50% от потреблението на енергия.

Заместник-председателят на Съвета за национална сигурност на Русия Дмитрий Медведев направи неуместни коментари в подкрепа на текущите информационни операции, които имат за цел да отслабят подкрепата на Запада за Украйна. Медведев публикува на 16 декември списък на това, което той описа като законни военни цели, който включва „въоръжените сили на други страни, които официално са влезли във войната“ в Украйна.

Медведев риторично се усъмни дали западната военна помощ за Украйна означава, че членовете на НАТО са влезли във войната срещу Русия.  Той не заяви изрично, че въоръжените сили на членовете на НАТО са легитимни военни цели, нито че заявява официална руска позиция относно легитимните цели във войната в Украйна.

Медведев вероятно е направил коментарите в координация с руските ракетни удари в опит да отслаби западната подкрепа за Украйна чрез подклаждане на страхове от ескалация между Запада и Русия. Медведев и преди е правил целенасочени предизвикателни коментари в подкрепа на други информационни операции със същите цели.

Миналата и настояща подстрекателска реторика на Медведев продължава да е в разрез с действителните позиции на Кремъл по отношение на войната в Украйна. Руските сили са и вероятно ще продължат да атакуват западна военна техника, която украинските сили са разположили в Украйна, разбира се, но в този факт няма нищо изненадващо или забележително.

Руският президент Владимир Путин вероятно ще окаже натиск върху беларуския си колега Александър Лукашенко за отстъпки за руско-беларуската интеграция на предстоящата среща на 19 декември в Минск – първата среща на Путин с Лукашенко в Минск от 2019 г. Съобщава се, че Лукашенко и Путин ще обсъдят въпроси на руско-беларуската интеграция, неуточнени военни -политически въпроси и изпълнение на програмите на съюзната държава.

Съюзната държава е наднационално споразумение от 1997 г. с обявената цел федерална интеграция на Русия и Беларус в обща структура. Кремъл се стреми да използва съюзната държава, за да установи руски суверенитет (контрол) над Беларус.

Лукашенко вече поставя информационни условия, за да отклони исканията на Русия за интеграция, както е правил от десетилетия.

Лукашенко подчерта, че „никой освен нас не управлява Беларус“ и че Беларус е готова да изгражда отношения с Русия, но техните връзки „винаги трябва да изхождат от предпоставката, че ние сме суверенна и независима държава.“  Не е ясно дали Путин ще успее да измъкне желаните отстъпки от Лукашенко. Досега Лукашенко до голяма степен се съпротивлява на засилените искания на Русия за интеграция и отказва да ангажира беларуските сили да се присъединят към руската инвазия в Украйна.

Посещението на Путин в Минск може да означава, че Путин се опитва да постави условия за новооценения най-опасен курс на действие (MDCOA), за който ISW съобщи на 15 декември: подновена офанзива срещу Украйна – вероятно срещу Северна Украйна или Киев – през зимата на 2023 г. 

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу и беларуският министър на отбраната Виктор Хренин подписаха неуточнен документ за по-нататъшно укрепване на двустранните връзки в областта на сигурността – вероятно в контекста на руско-беларуската съюзна държава – и засилване на руския натиск върху Беларус за по-нататъшна подкрепа на руската инвазия в Украйна, през Минск на 3 декември.

Предупредителната прогноза на MDCOA на ISW от 15 декември за потенциална руска офанзива срещу Северна Украйна през зимата на 2023 г. остава най-лошият сценарий в рамките на прогнозния конус. В момента ISW оценява руско нахлуване в Украйна от Беларус като ниско, но възможно. Беларуските сили остават изключително малко вероятно да нахлуят в Украйна без руски ударни сили. Далеч не е ясно, че Лукашенко би ангажирал беларуските сили да се бият в Украйна дори заедно с руските войски. Все още няма индикации, че руските сили формират ударна група в Беларус.

Руските служители вероятно ще се борят да наемат допълнителни членове на договорна служба въпреки продължаващите усилия и вероятно ще продължат да разчитат до голяма степен на наборен и мобилизиран персонал. Украинският генерален щаб съобщи на 16 декември, че руските сили продължават кампаниите за набиране на военнослужещи по договор, особено за заемане на длъжности в някога елитната 1-ва гвардейска танкова армия.

1-ва гвардейска танкова армия е силно деградирала по време на войната и вероятно вече не може да функционира в ролята на елитна ударна сила, която някога е играла в руската армия; всички маневрени части на 1-ва гвардейска танкова армия са понесли големи загуби близо до Харков, Суми и източната част на Киевска област от февруари 2022 г.

Руските мобилизирани сили в Украйна вероятно проявяват повишено желание да се предадат на украинските сили, тъй като се сблъскват със зимно време без зимно оборудване. Руското опозиционно издание Verstka съобщи на 14 декември, че търсенията в руската търсачка Yandex, свързани с предаване, са се увеличили драстично от средата на ноември.

Verstka съобщи, че потребителите са търсили фрази, свързани с капитулация, повече от 121 000 пъти между 14 ноември и 4 декември, период, който съвпада с докладите за големи руски загуби и пристигането на допълнителен мобилизиран персонал на фронтовите линии. За сравнение, Yandex регистрира около 19 000 търсения, свързани с предаване, от 24 октомври до 13 ноември.

Съобщава се, че властите в Санкт Петербург са отказали да разрешат погребението на членове на групата „Вагнер“ в гробища, предназначени за руски военнослужещи, подчертавайки различията в третирането на неофициалните военни формирования в Русия. Финансистът на „Вагнер“ Евгений Пригожин коментира скандала с погребението, отбелязвайки, че починалият военнослужещ от „Вагнер“ Дмитрий Меншиков се е сражавал за родината си като доброволец в Донбас, докато служители на Санкт Петербург „страхливо“ се крият в офисите си.

Председателят на комисията по отбрана на Държавната дума Андрей Картаполов също коментира инцидента, като отбеляза, че бойците на „Вагнер“ са пълноправни участници в специалната военна операция и призова всеки, който обсъжда тази тема, да се вразуми.

Изявлението на Картаполов може да отразява някои вътрешни тласъци в Кремъл за официално легализиране на Вагнер, като се има предвид, че руското законодателство забранява частни военни компании в Русия.

Украински източници съобщиха на 16 декември, че руските сили и окупационни служители продължават да завземат и пренасочват гражданска инфраструктура в подкрепа на руските сили. Украинският център за съпротива съобщи на 16 декември, че руските окупационни служители в окупираната Донецка област са предоставили цялото комунално оборудване и ресурси на руските военни, оставяйки цивилни без електричество и вода.

Украинският център за съпротива добави, че болница в Кремина, Луганска област, е преминала изцяло към лечение само на ранени руски военнослужещи и че многопрофилната градска болница № 15 в Луганск отказва да приема цивилни пациенти, планирайки напълно да премине към военна болница до края от декември 2022 г.

Подкрепяните от Русия длъжностни лица от Запорожка област обявиха мерки за премахване на украинското културно наследство на 16 декември. Ръководителят на окупационната администрация на Запорожка област Евгений Балицки заяви на 16 декември, че руските окупационни власти ще преименуват всички улици, алеи и паркове в окупираното Запорожие Област до края на годината. Балицки също така заяви, че подкрепяните от Русия власти в Запорожка област ще възстановят повече от 100 паметника, посветени на „Великите герои“ на Русия, които украинските власти премахнаха през 2014-2022 г.

Съветникът на кмета на Мариупол Петро Андрюшенко заяви на 16 декември, че руските окупационни власти са провели диагностичен преглед в училищата в Мариупол, за да преценят доколко учениците в Мариупол са научили руски език, история на Москва, общи познания за Русия и математика на руски език език.

Руските окупационни власти продължават да засилват мерките за филтриране, за да елиминират предполагаеми политически дисиденти от окупираните територии. Украинското издание Graty съобщи на 16 декември, че руските окупационни власти принудително преместват украински политически затворници от Крим в наказателни колонии в Русия.

Грейти отбеляза, че руските окупационни служители прехвърлят украински активисти и седем членове на движението „Кримска солидарност“ в затвори в републиките Дагестан и Мордовия и областите Тамбов, Тула, Новгород, Рязан и Кострома.

Украинските партизани продължиха да подкопават руската окупация, като помагаха на украинските сили да унищожат ценни руски цели. Украинският център за съпротива съобщи на 16 декември, че украинските партизани са помогнали за коригиране на непряк огън (IDF) за унищожаване на неуточнена руска военна база в окупираната Луганска област, убивайки 20 руски военнослужещи и унищожавайки осем единици руска военна техника на 13 декември.