Доклад на ISW разкри как и защо Путин обвини Украйна и НАТО в нацизъм

Руският президент Владимир Путин, беларуският президент Александър Лукашенко и официални лица от Кремъл заявиха, че Русия е в екзистенциален геополитически конфликт с предполагаемо съвременно нацистко движение, което се простира отвъд Украйна, докато отбелязваха 80-годишнината от пробива на обсадата на Ленинград.

Това посочиха от Института за изследване на войната (ISW).

На 27 януари Путин присъства на откриването на мемориал в памет на съветските жертви на нацисткия геноцид в Ленинградска област и акцентира силно върху отдавнашните твърдения, че Русия се бори с „нацистите“ в Украйна.

Путин също така заяви, че избрани държави са възприели нацистката идеология и методи, и обвърза това твърдение с редица европейски държави, които насърчават „русофобията като държавна политика„.

Путин заяви, че Русия ще „направи всичко, за да потисне и окончателно да унищожи нацизма“ и представи Русия като преследваща „стремежите на милиони хора… по цялата планета за истинска свобода, справедливост, мир и сигурност“.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко също присъства на церемонията и заяви, че Беларус и Русия „отново се сблъскват с въпроса за правото на живот на нашата цивилизация и запазването на родовите…[и] културни ценности“.

Директорът на руската Служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин заяви, че Русия няма да спре на половината път в борбата си срещу настоящите последователи на нацизма, а председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин изрично заяви, че „фашистката идеология се превръща в норма… за лидерите на държавите от НАТО“ и конкретно обвини президента на САЩ Джо Байдън, канадския министър-председател Джъстин Трюдо, министър-председателя на Обединеното кралство (Обединеното кралство) Риши Сунак, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц в спонсориране на геноцида в Украйна.

Володин формулира това предполагаемо нарастващо фашистко движение като „опасен път, който може да доведе до нова световна война“.

Нацистка Германия обсажда Ленинград в продължение на повече от две години по време на Втората световна война, причинявайки смъртта на около 1,5 милиона съветски граждани.

Путин е роден в Ленинград през 1952 г., а дядо му е тежко ранен при защитата на града.

Путин вероятно се е опитал да използва известната си, макар и неизявена лична връзка с обсадата и емоционалната привлекателност на един от най-драматичните моменти във Великата отечествена война (Втората световна война), за да разшири цялостната си идеологическа рамка на конфликта със Запада, в който е ангажирал Русия.

Путин отдавна се опитва да изгради идеология за Русия, която да използва в подкрепа на геополитическа конфронтация със Запада, напомняща Студената война, и Кремъл може все повече да използва съществуващата реторика за борба с нацизма, за да подкрепи тези усилия.

Кремъл призова за „денацификация“ в Украйна като тънко прикрито искане за смяна на режима и използва информационни операции за украинските „нацисти“, за да обвие непровокираното си нахлуване в Украйна в мита за Великата отечествена война.

Руски официални лица и преди са прилагали етикета „нацизъм“ към западни държави и участници извън Украйна, въпреки че вероятната координирана реторика на Путин, Лукашенко, Наришкин и Володин на 27 януари подсказва, че Кремъл може все по-често да поставя етикет „нацист“ на всеки възприеман противник и евентуално на целия Запад.

Възможно е Кремъл да е решил, че простият наратив, че Русия и други държави се борят с геополитическа нацистка сила, е по-ефективна непосредствена наративна линия, отколкото опитът на Путин да се обърне към руските граждани и рускоговорящите на територията на бившия Съветски съюз и Руската империя с идеологията на „Руския свят“ (Русский мир), която се основава на целенасочено аморфни етнически идентичности, които не са съгласувани и които са в противоречие с многоетническия състав на Русия.

Участието на Лукашенко в тази реторична поза подсказва, че Кремъл и Лукашенко може би смятат, че този разказ е по-лесен за координиране от призивите на Кремъл към етническите руснаци и „Руския свят“.

Кремъл все по-често се опитва да представи Русия като основен актьор в рамките на „световното мнозинство“, което определя като „цивилизационна и културна общност, която обективно се противопоставя“ на Запада (използвайки думата „обективно“ в отзвук от комунистическата идеология на Съветския съюз).

В увертюрите на Кремъл към незападните държави все още не се признава, че тези държави имат културни, идеологически и политически различия и че много от тези държави вероятно не желаят да се включат в руските призиви към „Руския свят“.

Кремъл може би се надява, че „борбата с фашизма“ ще бъде по-лесна реторична линия за координиране с желаните партньори в рамките на това измислено „световно мнозинство“.

Путин специално обвини балтийските държави, че са приели „нацизма“, вероятно като част от продължаващите усилия на Кремъл да създаде информационни условия за бъдеща руска агресия срещу членове на НАТО.

Путин твърди, че балтийските държави са обявили хиляди хора, живеещи там, за „подчовеци“, „лишават“ ги от „най-основните им права“ и ги подлагат на „преследване“.

Въпреки че Путин не твърди конкретно, че балтийските държави „преследват“ руснаци или рускоговорящи, служители на Кремъл редовно обвиняват балтийските правителства, че водят „неонацистка“ политика и че потискат руснаците и рускоговорящите.

В миналото Кремъл е използвал концепцията си за „сънародници в чужбина“, която неясно включва етнически руснаци и рускоговорящи от други етноси, за да оправдае руската агресия в съседните държави.

ISW продължава да оценява, че официални лица и говорители на Кремъл може да се опитват да създадат информационни условия за евентуална бъдеща руска агресия в балтийските държави – и други членове на НАТО, като Финландия – под прикритието на защитата на руските „сънародници в чужбина“.

Кремъл може също така да използва претекста за защита на хората от предполагаема „нацистка“ политика в бъдеще.

Съобщава се, че банките в Мианмар са се свързали с руската банкова система за трансфер на финансови съобщения (SPFS) – руски аналог на банковата система на Обществото за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT).

Руският министър на икономическото развитие Максим Решетников заяви на 27 януари, че банките в Мианмар наскоро са се свързали с SPFS, което ще позволи на руските и мианмарските предприятия свободно да купуват и продават продукти.

Русия започна да разработва своята банкова система SPFS през 2014 г. след заплахите на САЩ да изключат Русия от SWIFT в отговор на руската инвазия в Украйна през 2014 г. През последните 10 години към SPFS са се присъединили около 20 държави.

Вестник „Вашингтон пост“ съобщи, че вътрешни документи на руския Съвет за сигурност показват, че служители на Кремъл работят за подкопаване на ролята на долара като световна резервна валута и се надяват да работят с Китай за създаването на нова финансова система, която да заобиколи западното господство в световните финансови трансакции.

Неназовани европейски служители в областта на сигурността заявиха пред „Вашингтон пост“, че не е ясно дали Китай има реален интерес към тези усилия.

На 26 и 27 януари руските сили нанесоха ограничена серия от удари с дронове и ракети по Украйна.

Украински военни съобщиха, че на 26 и 27 януари руските сили са нанесли удари по гражданска инфраструктура в Мирноград и Новохродовка в Донецка област и Антоновка, Херсонска област, с девет ракети С-300 и в Славянск, Донецка област, с ракета „Искандер-М“.

Украинските военновъздушни сили съобщиха, че украинските сили са свалили всичките четири безпилотни летателни апарата „Шахед-136/131“, които руските сили са изстреляли към Украйна на 27 януари.

Говорителят на Южното оперативно командване полковник Наталия Хуменюк заяви на 26 януари, че украинските сили подобряват и укрепват способността си да противодействат на руските приспособления за безпилотни летателни апарати, включително приспособленията за дронове „Шахед“.

Руските власти вероятно блокират комуникациите в Република Саха за четвърти пореден ден след протестите на 24 януари в подкрепа на руски гражданин, за когото се твърди, че е убит от натурализиран руски гражданин от Таджикистан. На 27 януари местни издания в Република Саха съобщиха, че прекъсванията на услугите WhatsApp и Telegram продължават след съобщенията за прекъсвания през нощта на 24 януари.

Местните информационни канали отбелязват също, че заместник-министърът на цифровото развитие на Република Саха Андрей Суслов е заявил на 24 януари, че „превантивната работа“ на руския федерален цензор Роскомнадзор е създала смущения в комуникацията, но оттогава никой от официалните лица не е коментирал продължаващите смущения към 27 януари.

Бившият кмет на Якутск Сардана Авксентева и ръководителят на Бизнес партията на Саха Виталий Обедин заявиха, че всички интернет връзки и комуникации са се забавили, което е създало трудности за онлайн търговията и организирането на цифрови документи.

Руските власти вероятно се опитват превантивно да потушат евентуално възобновяване на протестите и да „засилят мерките за обществена безопасност и предотвратяване на престъпления“ в съответствие със заповедта на ръководителя на Република Саха Айсен Николаев след протестите.

Руските източници не съобщават за подобни широко разпространени прекъсвания на комуникациите по време на или след няколкодневните протести в Башкортостан.