Депутатите се завръщат – ето какви ги свършиха досега

След едномесечен отпуск депутатите продължават законодателната дейност на 1 септември. Народните представители ще започнат работа в сградата на парламента в бившия Партиен дом.

От началото на мандата си 49 – то НС е приело 30 закона, 141 решения и декларация в подкрепа на членството на Украйна в НАТО в общо 47 пленарни заседания, 4 от които извънредни.

През първата сесия народните представители успяха да приемат трите ключови бюджета на страната: Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

, бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното обществено осигуряване за тази година.

Парламентът гласува и изменения в Закона за защита от домашното насилие и в Закона за съдебната власт, заради които депутатите прекъснаха за кратко отпуската си, приеха механизма за разследване на главния прокурор, засилен контрол за движение по пътищата, промени в Търговския закон, в дружествата с променлив капитал, в Закона за българските лични документи, в Закона за чужденците в Република България, в Закона за здравното осигуряване и др. 49 –то НС успя да избере и ръководители на ключови институции в страната: Димитър Радев за управител на БНБ, Петър Чобанов и Андрей Гюров за подуправители на националната банка, Димитър Главчев за председател на Сметната палата, Станимир Михайлов за управител на НЗОК.

Ябълката на раздора обаче се оказа прекратяването на концесията на пристанище „Росенец“, от страна на Лукойл, и прехвърлянето на оперативния контрол към държавата. Това се случи с подкрепата на депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

На противоположно мнение останаха „Възраждане“ и БСП, а от ИТН не гласува нито един депутат. Гласуването доведе до струпване на депутати от Възраждане на парламентарната трибуна, за да спорят със заместник – председателят на парламента, а от левицата уточниха, че ще обжалват решението пред Конституционния съд.

„Има открита коалиция между ГЕРБ-СДС, ПП-ДПС и ДПС. Налага се диктат на мнозинството, което нито информира, нито съгласува, нито води разговор с партиите, които не са съгласни. Искаме обяснение какво ще последва от прекратяването на концесията на „Росенец“ тъй като „Лукойл“ са заявили, че ще ни съдят. Ще скочат ли цените нагоре, ще поскъпне ли петролът?“, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Остра реакция последва и от Дондуков 2 след като президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за прекратяването на концесията на „Росенец“. Начинът на скорострелното приемане на законови изменения, с които се прекратява концесията на пристанищния терминал „Росенец“, не само противоречи на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова държава, но е и пример за безотговорно отношение към държавата и гражданите.

При възприемането на този радикален подход не са съобразени нито интересите на потребителите и рисковете за повишаване на цените на горива и стоки, нито потенциалните заплахи за хиляди заети в нефтохимическия комбинат, нито възможните съдебни искове срещу България“, съобщиха от кабинета на Президента.

По време на ваканцията на народните представители започнаха разговорите между ДП „Пристанищна инфраструктура“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ по процедурата за прехвърляне на оперативния контрол върху пристанищен терминал „Росенец“ към държавата.

Вече има назначена комисия от министъра на транспорта и съобщенията, която в срок от 30 дни от прекратяването да приеме обекта на концесията. Концесионният договор е прекратен на 15 – ти август, така че до 15 – ти септември пристанищният терминал трябва да премине под ръководството на държавата.

Следващото решение, което нажежи обстановката през първата сесия на 49 – то НС бе внесеното предложение от ГЕРБ – СДС, ПП- ДБ и ДПС да предоставим 100 броя бронетранспортьори, които вече не използваме, на Украйна.

От БСП и Възраждане отново се обявиха против като третата политическа сила поиска в пленарна зала да бъдат извикани представители на службите, а левицата разкритикува гласуването, като заяви, че мнозинството „натиска копчетата“ без да знае какво гласува и какво се изпраща към Украйна.

„Даваме си смета, че в момента тези бързи действия и решения за опразване на складовете на Българската армия и на МВР поставят под риск българските отбранителни способности и българската национална сигурност“, каза лидерът на БСП Корнелия Нинова.

С критичен тон подходи и президентът Румен Радев, който заяви, че темата за Украйна се експлоатира от управляващите като спасителен пояс, който да отдалечи вниманието на хората от липсата на визия, програма и реални действия в отговор на проблемите пред страната.

Президентът се обяви против готвените промени в Конституцията от страна на ГЕРБ – СДС и ПП – ДБ, които се подкрепят от ДПС. „Проектът за промени в Конституцията е юридически неграмотен и това се вижда както от конституционалистите, така и от гражданите.

Сервира ни се най-изненадващо национално разделение, атака срещу местната власт и президентската институция, отнемане на изборни права, също така и основополагащи принципи за баланс между властите и открита заявка за превземане на съдебната власт.

Явно се потвърждава максимата, че колкото по-ниска е легитимността на едно управление, толкова повече то се стреми да закрепи своята власт с административни и силови мерки“, смята държавният глава Румен Радев.

След стартирането на новия политически сезон се очаква да бъде изготвен и внесен за пленарно обсъждане проект на Бюджет 2024 г., който трябва да бъде приет до края на 2023 г., както и да видим какво ще се случи с проекта за промени в Конституцията, засега подкрепян само от ГЕРБ – СДС, ПП – ДБ и ДПС, съобщава БГНЕС.