Денков с отчет за кабинета, все едно, че България е станала Швейцария
В последния месец от управлението си редовният кабинет мобилизира всички усилия, за да придвижи най-важните решения в полза на хората и на бизнеса – така че преходът към служебен кабинет да е плавен и държавата да не спира да работи, независимо от усложнената политическа обстановка.
Това се казва в последния отчет на кабинета Денков, публикуван на сайта на Министерски съвет.
*Публикуваме го без редакторска намеса:
Продължава икономическият растеж на България
Българската икономика расте на фона на свиването в Европа – с 1,8% за цялата 2023 г. по данни на НСИ.
Докато икономиката на целия ЕС се забавя през четвъртото тримесечие на 2023 г. спрямо предходните три месеца (по данни на „Евростат”), Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се повишава с 0,5%, като по този показател сме в топ 8 в Евросъюза по растеж за периода. За последните 3 години БВП на глава от населението нараства с 10% – три пъти по-бързо в сравнение с периода преди това.
През февруари инфлацията в България продължава да намалява и се забавя до 3,3%, а месечната е 0,3% (НСИ). Цените на храните са стабилизирани, според последните данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Реалната покупателна способност на българите спрямо средната за Европа се е увеличила с 11% за последните 3 години и вече е по-висока от тази в Унгария. За сравнение, за 11-те години от 2009 до 2020 г. е нараствала само с по 1% на година. Средната работна заплата в края на 23 г. достигна 2123 лв. – с 13% спрямо 2022-ра.
А средната работна заплата за последния тригодишен период се е увеличила с 53% спрямо 2020 г. През 2023 г. пенсиите се осъвремениха с 12%, тази година отново ще има увеличение с 11%. Минималната и средната пенсия са се увеличили с над 130% с последните бюджети. За сравнение, средната пенсия за периода 2009 – 2020 г. е нараснала само с 33%.
България официално е пълноправен член на Шенген по въздух и море
Точно в полунощ на 31 март България стана част в Шенгенското пространство по въздух и море след 12 години преговори и ускорена работа на правителството и Народното събрание в първите шест месеца от кабинета Денков-Габриел.
От първите часове на 31 март граничният контрол на летищата и пристанищата за пътуващите от и до страните в Шенген отпадна.
С това пълноправно членство вече можем да прилагаме изцяло шенгенското законодателство и имаме достъп до инструментите и информационните системи на зоната, участваме във всички формати и преговори. При политическа стабилизация се очаква решение и за сухопътния Шенген до края на годината.
Още една крачка към решаване на проблема с недостига на кадри за бизнеса
Правителството прие реда за въвеждане в експлоатация на Автоматизирана информационна система за издаване на т.нар. „Синя карта“. Тази система ще дигитализира процесите, свързани с издаването на разрешителни за пребиваване и работа на чужденците в България и ще намали административната тежест за всички участници. Това е пътят към решаването и на проблема с недостига на кадри, от който страдат почти всички бизнеси в България.
Продължиха решителните стъпки за възстановяване на правосъдието
Министерство на правосъдието публикува за обществено обсъждане новия проект на Закон за съдебната власт (ЗСВ), с което стартира официалната процедура преди внасянето му за обсъждане в Министерския съвет.
В продължение на конституционните изменения, които въвеждат съществени промени в управлението и функционирането на съдебната власт, новият ЗСВ има важно значение не само за органите на съдебната власт и магистратите, но и за цялото общество.
Предложените промени, които изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на ЕК, предвиждат засилване на ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт, намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура, регламентиране на ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите.
Пробационните служби вече ще прилагат актуализиран инструмент за оценка на риска от рецидив и вреди при правонарушители. Новата система е проектирана и внедрена в електронна платформа на Министерство на правосъдието, така че да улеснява работата на екипите. За целта са обучени близо 300 експерти – ръководители на служби и психолози, които могат да боравят с актуализирания инструмент и неговата софтуерна версия.
Стари течове обратно в хазната
Още над 3,2 млн. лв. вече са постъпили по сметката на държавното дружество „Монтажи“, част от Държавната консолидационна компания. С него общата сума, възстановена в хазната благодарение на Министерството на икономиката и индустрията, става над 48 млн. лв.
Споразумението на “Монтажи” с подизпълнителя “Планекс – ГЕС” предвижда още и второ плащане в размер на 9 млн. лв., което да бъде преведено най-късно до 31 май т.г.
Припомняме, че в края на 2019 г. e сключен договор между „Монтажи“ и “Планекс – ГЕС” за строителството на правителствен комплекс, който впоследствие не се реализира. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като „Монтажи“ авансово е платило близо 80 млн.лв. на изпълнителя през 2020 г.
Здравеопазване с грижа за хората
С решение на кабинета и със съдействието на НЗОК, пациентите вече имат възможност да получат безплатно лекарството с най-ниската цена от всяка една от 50-те групи лекарства за сърдечно-съдови заболявания. Останалите лекарства от тези групи ще се доплащат в различна степен, но значително по-малко, отколкото досега. Общият брой на лекарствата в списъка надхвърлят 400.
Кабинетът предложи и важни промени в Закона за лечебните заведения, с които да се въведе забрана за разкриване на нови болници до утвърждаване на новата Национална здравна карта.
Картата дава точна информация за нуждите от болнична грижа в различните региони в страната. Новата Национална здравна карта, която трябва да бъде финализира до 2 месеца, следва да замени старата, изготвена преди цели 6 години.
Целта на решението е да се осигури болнична грижа там, където е необходимо, спрямо нуждите на хората по места в страната.
Междувременно активността на българските аптеки в Системата за верификация на лекарствата е нараснала с повече от 50% през последната година, като са достигнати средноевропейските нива от около 81%. Това сочат данните от последния Европейски мониторингов отчет.
Това означава, че е отбелязан съществен напредък в предотвратяването на реекспорта в други държави и в гаранциите, че всяко лекарство, достигнало до гражданите по този ред, е оригинално.
Кабинетът отпусна и 15 милиона лева от бюджета на Министерство на здравеопазването за скрининг на заболявания, свързани с детското здраве и репродуктивното здраве на жените – неонатален скрининг и скрининг на злокачествени новообразувания на шийката на матката.
Значителен напредък по важни инфраструктурни проекти на национално и регионално ниво
След продължителни преговори правителството получи зелена светлина от ЕК за проектиране и изграждане на източното платно на АМ „Струма“ извън Кресненското дефиле. Пуснат беше за движение и новопостроеният 13,6-километров участък между Макреш и Бела от бъдещата магистрала Видин – Ботевград.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството подписа 642 споразумения със 162 общини за проектиране, строителство, основен ремонт и реконструкция на общински обекти. Те са на обща стойност 1,734 млрд. лв. и ще се реализират и разплащат на траншове до края на 2026 г.
Транспортни услуги за гражданите на европейско ниво
„България Хели Мед Сървиз“ ЕАД вече има сертификат за авиационен оператор за извършване на операции за спешна медицинска помощ по въздух – HEMS. Дружеството вече предприе стъпки за изграждане на собствена организация за обучение на пилоти и очаква до есента да придобие 2 учебни хеликоптера и да започне подбор на кандидати.
Основната цел е операторът да започне самостоятелно да извършва обучението и подготовката на кадрите, което ще даде сигурност и стабилност в развитието на проекта.
Кабинетът отпусна близо 32 млн. лева от централния бюджет по договора с Дойче Бан за 76-те модернизирани вагона за пътнически превози на БДЖ. Те отговарят на всички европейски стандарти – отворено пространство, без купета, имат вагон-ресторант, място за инвалиди, място за велосипеди, модерни вакуумни тоалетни и климатизация, място за зареждане на телефони и лаптопи.
С подмяната на подвижния състав държавата ще осигури много по-комфортно и безопасно пътуване, с предвидим график без закъснения.
Социална политика с визия за насърчаване на ранното детско развитие и за подобряване на майчиното и детско здраве
Правителството прие Годишен план за насърчаване на ранното детско развитие за 2024 г., разработен от МТСП, МОН и МЗ. Това е първият национален документ, фокусиран изцяло върху насърчаването на ранното детско развитие.
Мерките в него са обособени в 5 области на въздействие: здраве и хранене; ранно учене, образование и грижи в ранна детска възраст; закрила на детето, сигурност и безопасност; социална закрила и подкрепа за родителството и ранна детска интервенция.
Заложени са и дейности за подкрепа на биологичните семейства с цел превенция на изоставянето на деца; осигуряване на ефективна социална закрила за семейства с деца в ранна възраст за намаляване на детската бедност и социално изключване;
въвеждане на национална скринингова програма за проследяване на здравето и развитието на всяко дете; въвеждане на система за ранна детска интервенция и други.
Министерският съвет прие и План за действие за периода 2024-2026 г. за изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030.
Раждането на здрави и пълноценни деца е в тясна взаимовръзка със здравето на жените, тяхното репродуктивно поведение и сигурността на майчинството, а грижите за децата от момента на тяхното зачеване поставят основите на човешкото здраве и формират здравното поведение на всеки индивид.
Те са инвестиция в бъдещите поколения и в просперитета на държавата.
Повишаване на качеството на услугите за хората
Одобрена е Стратегията за развитие на човешките ресурси в социалната сфера (2024 – 2030), насочена към подобряването на условията на труд на над 49 000 души, ангажирани в сектора.
Стратегията има за цел да постигне ръст в търсенето на професиите и оптимизиране на предлагането на работна сила в социалната сфера. Стратегията поставя акцент върху качествената подготовка и обучения на социалните работници. Друг приоритет е подобряването на условията на труд на специалистите, мотивацията и изграждането на професионална общност.
Агенцията за хората с увреждания ще финансира проекти със социална и стопанска насоченост, които създават условия за стимулиране на заетостта на хора с трайни увреждания в специализирана работна среда.
Общият бюджет на програмата е 1,5 млн. лв., от които 900 000 лв. са за специализирани предприятия със стопанска насоченост, а 600 000 лв. – за такива със социална насоченост.
Преодоляване на несправедливи диспропорции в заплатите на държавните служители
Важна стъпка за преодоляване на натрупаните с години диспропорции в основните възнаграждения на служителите в държавната администрация бе направена с постановление на Министерския съвет.
Подобна целенасочена и координирана инициатива се прави за първи път и е в изпълнение на Закона за държавния бюджет за 2024 г., в който има предвидени 268 850 000 лв. за целта.
Постановлението предлага механизъм с хоризонтален подход, който ще се отрази положително върху доходите на над 53 000 служители в 304 административни структури на централно и териториално ниво, като акцентът е поставен върху най-ниските възнаграждения в държавната администрация, особено за служителите на трудов договор.
Подкрепа за православните общности в Лондон, Щутгарт и София
Правителството отпусна 3,5 млн. лв. за доизграждането на храм „Св. вмчк. архидякон Стефан“ в Южния парк в София. Решението удовлетворява в пълнота и дори надхвърля размера на сумата, поискана от Софийската света митрополия с молба от блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Това решение продължава политиката на кабинета в подкрепа на вероизповеданията. Исторически момент за българската общност в чужбина беше придобиването на храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Щутгарт. Това се случи след като през септември 2023 г.
Министерският съвет отпусна още половин милион лева, с които общата подкрепа от държавата надхвърли 1,2 млн. лв. За реконструкцията и разширяването на Българската православна църква „Свети Иван Рилски” в Лондон правителството отпусна 800 хиляди лева.
През 2023 година кабинетът подпомогна и ремонта на Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ с 1,3 млн. лв. В Бюджет 2024 държавната субсидия за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, нарасна с над 8,8 млн. лв. спрямо 2023 г. и достигна 48,7 млн. лв.
Подкрепа за земеделски стопани
46 334 малки и средни земеделски стопани получиха от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) 154 млн. лв. по схемата за преразпределително подпомагане за Кампания 2023 – при ставка 218,34 лева на хектар. Това е с 50% повече спрямо Кампания 2022, когато на стопаните бяха изплатени 140,81 лева на хектар.
Увеличението на бюджета по интервенцията беше записано в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027. Т. нар. преразпределително подпомагане е обвързано със схемата „Основното подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ), по която се субсидират всички допустими за финансиране площи, заявени от земеделските стопани.
По тази основна схема през декември миналата година от ДФЗ изплатиха на фермерите над 550 млн. лв.
Продължават мерките за повишаване на пътната безопасност
Със свое решение Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Документът предвижда мерки, чиято водеща цел е повишаване на безопасността и полагането на основи на тенденция за трайно намаляване на броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия.
В този смисъл фокус е поставен върху увеличаване на превантивния ефект, подобряване на ефективността от контролната дейност, както и ограничаване на усещането за безнаказаност у нарушителите.
Достъп до българско образование и по-високо качество на научната дейност
Министерство на образованието и науката ще финансира със 153 000 лева пет деветмесечни стипендии за млади български учени и две тримесечни за учени от българската диаспора в областта на хуманитарните и социалните науки през 2024 година.
Това става възможно след промяна в Меморандума за разбирателство между Министерството на образованието и науката на Република България и Държавния секретариат за изследвания и иновации в образованието на Конфедерация Швейцария, одобрена от правителството.
От началото на програмата през 2019 г. до м. януари 2024 г. са подадени общо 125 индивидуални проекта, от които 33 успешно са преминали международен подбор и финансирани по програмата.
Русенският университет „Ангел Кънчев“ ще има своя структура в град Тараклия. Това предвижда Споразумение между правителствата на България и Молдова.
Така за първи път ще бъде създадено поделение на българско висше училище сред историческата българска общност зад граница. Ще се даде възможност за непосредствен достъп до българското висше образование на значителен брой молдовски граждани от български произход от Тараклийски район и АТО Гагаузия.
Българският институт INSAIT направи исторически пробив с 16 статии на конференцията CVPR – най-цитираният форум за изкуствен интелект и компютърно зрение в света.
Този успех е безпрецедентен за страната ни в тази сфера и ни нарежда в топ 10 в Европа. България има сумарно повече статии от всички държави в Източна Европа взети заедно. INSAIT изпреварва и всеки един университет от страни като Израел, Холандия, Финландия, Австрия, Дания, Естония, Норвегия, Швеция, Испания, Италия и други.
200 училища имат избрани директори след конкурсите, проведени по новите правила на Министерството на образованието и науката. Това показват обобщените данни от всички регионални управления на образованието в страната.
За първи път изборът на директори на образователни институции бе проведен по правила, ориентирани към намирането не само на администратори, а и на лидери, които биха допринесли за промяната в българското образование.
С нова национална програма на Министерството на образованието и науката ще бъдат инвестирани 10 млн. лева в модернизация на университетските библиотеки.
Програмата дава възможност да се осигури съвременно оборудване, да се изградят нови пространства, както и да се подобри съществуващата материално-техническа база.
Допълнителни 49 000 000 лв. за увеличение на възнагражденията на учените от Българската академия на науките (БАН) и държавните висши училища одобри правителството. От общата сума за БАН са предвидени 10 000 000 лв., а за държавните висши училища – 39 000 000 лв.
Продължава реформата за финансова стабилност и подготовка на българската енергетика за бъдещето
С решение на Министерския съвет по бюджета на Министерството на енергетиката ще бъдат преведени 1,6 млрд. лева допълнителни средства за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и за гарантиране на финансовата стабилност на дружествата под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Министерството на енергетиката обяви две процедури за подбор на предложения за подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия по НПВУ.
Основната цел на инвестицията е да допринесе за увеличаване на дела на чистата енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност – чрез подкрепа за изграждането и интегрирането в електрическата мрежа на нови 1425MW мощности за производство на ел. енергия от възобновяеми източници, заедно с 350MW съоръжения за съхранение на ел. енергия.
Стратегическа визия за цифрова трансформация на България
Министерският съвет прие актуализиран Национален стратегически документ ,,Цифрова трансформация на България за периода 2024 – 2030 г.“ и приложените към него Анализ на състоянието на цифровата трансформация и Национална пътна карта за цифрова трансформация до 2030 г.
Документите отразяват стратегическата визия и цели на страната ни за цифровата трансформация и съдържат приоритетите на България за периода до 2030 година.
България е сред най-сигурните и предпочитани дестинации от германските туристи
България е сред най-често резервираните дестинации от германски туристи, а в класацията на местното издание DRV Travel Trends 2024 страната ни се нарежда пред Обединените Арабски Емирства и Малдиви.
Благодарение на реализираната реформа и програмата за реклама на Черноморските общини туроператорите в Германия отбелязват ръст от 20% на ранните записвания за предстоящия летен сезон.
След промени в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване, водни спасители ще се обучават и от други институции освен от Българския Червен кръст. Изискването е да могат да подсигурят специалисти по водно спасяване и лекари с призната специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ или „Спешна медицина“.
Грижа за реките на България и защита за хората
МОСВ и басейновите дирекции публикуваха за обществено обсъждане проектите на актуализираните Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) до 2027 г. Планът е стратегически документ, насочен към постигане и поддържане на добро състояние на водите при осигуряване на устойчиво социално-икономическо развитие. Планираните в ПУРБ мерки определят основната рамка за ползване и опазване на водите в плановия период.
България ще бъде домакин на 61-ата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) през юли 2024 г. Очаква се срещата на най-влиятелната международна научна организация в областта на климатичните промени да събере стотици учени и правителствени делегати, които ще обсъдят ключови теми, свързани с процеса на обезпечаване на научния принос, на база на който държавите вземат решения за планирането и провеждането на климатични политики.
По-достъпен спорт за всички
Министерството на младежта и спорта осигури 2 000 000 лева повече за спорта за учащи през 2024 г. или общо финансиране в размер на над 3 000 000 лева. Със заложените мерки се цели децата от детските градини, учениците от всички образователни степени, студентите и децата в риск да бъдат насърчени към физическа активност и практикуване на спорт като средство за здравословен начин на живот и за осигуряване на възможности за избор и достъп до спортни занимания и изяви.
Министерството на младежта и спорта изпълни поетия ангажимент и успешно реализира програмата за спортната инфраструктура. Близо 10 милиона лева вече са разпределени за над 20 обекта, сред които за ремонт на 3 стадиона в страната, за лекоатлетически писти, за изграждане на спортни площадки, игрища, покрит тенис корт, атракционен парк и на две многофункционални спортни зали. В този контекст бе обявена прозрачна процедура за кандидатстване за финансиране по програмата до 30 ноември 2023 г. Методиката на оценяването беше базирана на критерии като брой спортуващи деца, брой училища, университети и спортни клубове в съответния регион с цел ефективно и целесъобразно разходване на определения публичен ресурс.
ММС възстанови близо 10 милиона лева за 100% авансово платените през 2020 г. 22 милиона лева за изграждането на 24 физкултурни салона, от които са построени само два. Сумата е възстановена в резултат на доброволно възстановяване на средства от фирмите и на сключени съдебни спогодби. За останалата сума ММС продължава да води съдебни дела, които към първи април 2024 г. са 11 на брой. Припомняме, че през 2020 г. Министерският съвет предоставя на ММС близо 25 милиона лева за изграждане и оборудване на физкултурни салона в училища. След набързо възложени обществени поръчки, в резултат на които са сключени договори в нарушение на всички правила за добро финансово управление, са предоставени близо 22 милиона лева като 100-процентови аванси на фирми-изпълнители.
Съвременна, ефективна и адекватна грижа за културата
Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, с който цели да се постигне по-съвременна, ефективна и адекватна регулация на режимите и дейностите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство. Досега действащият закон не успяваше да предостави необходимата закрила на голям брой културни ценности, в отговор на което държавата преосмисли своята политика за съхраняване на тази ключова част от националната ни сигурност и идентичност.
С общо 23,1 млн. лв. се увеличава финансирането на културните институти и на читалищата. Основните стандарти за финансиране на държавните музеи, художествени галерии и на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и стандартите за общинските музеи, художествени галерии и библиотеки с регионален характер, се увеличават с 18,2%. За читалищата стандартът е увеличен с нови допълнителни 1,2% и така с направените промени общото увеличение на стандарта за читалищата за 2024 г. спрямо 2023 г. достига 21,6%.
