Цветелина Пенкова и Кристиан Вигенин: Нови работни места и инвестиции са целите на регламента за промишленост с нулеви нетни емисии

Как да имаме силна и чиста европейска индустрия? Едно от решенията е Европейският регламент за промишленост с нулеви нетни емисии.

Тази тема дискутираха на кръгла маса в Народното събрание по инициатива на евродепутата от Групата на Прогресивния алианс в ЕП Цветелина Пенкова и на зам.- председателя на парламента Кристиан Вигенин водещи представители на регулаторите, институциите, индустрията и академичните среди.

В кръглата маса се включиха представители на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал в България, на Българската търговско-промишлена палата, на асоциациите на металургичната и циментовата индустрии, на КНСБ, на Института за енергиен мениджмънт, на енергийните регулатори, на Електроенергийния системен оператор, на индустрията за цветни метали, на електроразпределителните дружества, на строителния сектор и на академичните среди.

 „Европа е водеща в иновациите и развитието на нови производства. За разлика от преди енергийните ресурси в настоящето не са неизчерпаеми. Сега трябва да се търсят дългосрочни устойчиви решения“, зададе тона на дискусията евродепутатът Цветелина Пенкова.

Тя отбеляза, че законодателството за промишленост с нулеви нетни емисии вече е в ход в Европейския парламент: „Целта е да се увеличи производството на чисти технологии в ЕС. Този законодателен акт ще привлече инвестиции и ще създаде по-добри условия и достъп до пазара за чисти технологии в ЕС.

Това ще стимулира откриването на работни места и нови производства.“  Тя  допълни, че законодателството ще доведе до повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и е принос в усилията за енергийна независимост.

 „Впечатляващо е, че за пръв път в българския парламент от много време насам се прави такава среща между наши представители в Европейския парламент, работещи по конкретни законодателни пакети, и представители на българското Народно събрание, които ще работят по прилагането на този акт в българското законодателство и ще трябва да вземат важните решения как да бъде защитен българският интерес.“

Това заяви в началото на дискусията зам.-председателят на НС Кристиан Вигенин. Той увери  представителите на индустрията, които ще бъдат в най-голяма степен засегнати от решенията, които предстоят да бъдат взети:

„Ние в българското Народно събрание не само ще следим какво ще се случва по този пакет, но и ще осъществяваме нужния парламентарен контрол през Комисията по въпросите на ЕС и през механизмите, които имат народните представители за контрол на правителството и министрите, така че позициите на изпълнителната власт в Съвета на ЕС също да отчитат българския интерес и да отчитат работата, която стартираме днес с тази дискусия.“

Според евродепутата Цветелина Пенкова целта е до 2030 г. цялостният стратегически капацитет на Съюза за производство на технологии с нулеви нетни емисии, поне 40% от зелените технологии и техните компоненти, да се произвеждат в ЕС. 

Като докладчик по законодателството Пенкова открои приоритетите, за които ще се бори: „Всички технологии трябва да се произвеждат в ЕС  – фотоволтаици, термопомпи, батерии, електролизьори, вятърни инсталации и възобновяеми източници в морето, технологии за електроенергийните мрежи, устойчиви горива, както и ядрени технологии за производство на електроенергия.

Необходимо е да се разширява списъкът при поява на нови технологии.“ Евродепутатът допълни, че ще се включат в списъка всички ядрени технологии, разширен е обхватът с водорода и с всички алтернативни биогорива.

Цветелина Пенкова добави, че конкурентоспособността на ЕС в конкретни сектори ще е основен приоритет при подбор на технологиите, а целта е да се подкрепят производствените процеси.

 По отношение на финансирането Цветелина Пенкова каза, че не може да се разчита на държавна помощ, за да се възроди икономиката на ЕС- това би поставило в неравностойно положение държавите членки.

„Ще настояваме за средства от неизползваните фондове по Механизма за възстановяване и устойчивост, от Иновационния фонд и от Европейската инвестиционна банка. Трябва да бъде привлечен частен капитал, подпомогнат от държавни гаранции“, посочи работещите решения евродепутатът.

Цветелина Пенкова открои и още сериозни и стратегически цели в процеса: „Необходими са сериозни инвестиции за развитие на нови умения и подготовка на работната сила, трябва да се подобрят уменията в органите, издаващи разрешителни.“

Тя ще настоява да се улеснят административните процедури за нови производства и технологии, както и да се намалят сроковете за издаване на разрешителни.

Всички участници в дискусията изразиха своето притеснение, че в България няма действаща енергийна стратегия и план за развитие на сектора. Предложено беше въвеждането на енергиен борд, който да ръководи работата по изготвянето на необходимото законодателство.

Изтъкнат беше проблемът с липсата на подготвени специализирани кадри, на концепция за образованието им, както и на инвестиции в сектора.

Като основна трудност беше отбелязана и  сериозната разлика между цените на електроенергия в Европа и в останалата част от света. Участниците в кръглата маса се обединиха около необходимостта от облекчаване на административните процедури, бюрократичната тежест и свръхрегулацията.

 Заместник- председателят на НС Кристиан Вигенин изрази надежда тази среща да постави една добра основа за бъдещата работа: „Важна е съвместната работа с нашите евродепутати, особено в лицето на Цветелина Пенкова, защото в следващите месеци в Европейския парламент дискусиите по законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии ще навлязат в своята активна фаза.“

Цветелина Пенкова благодари на всички представители на индустриите в сектора, които се включиха в разработването на приоритетите на Законодателния регламент за промишленост с нулеви нетни емисии.

Благодари  на академичния сектор, представители на който активно работиха по това законодателство. Тя обеща да съдейства всички предложения, които се чуха по време на дискусиите на кръглата маса, да бъдат взети предвид при финализирането на регламента, който трябва да бъде приет от ЕП през ноември тази година, а реалното му влизане в сила се очаква през 2026 година.

Евродепутатът е решена да продължи да е инициатор на подобни дискусии с експерти и всички заинтересовани страни, за да може позицията на българската индустрия и граждани да бъде активно отстоявана при приемането на основното законодателство на ЕС.

„Очаквам и съм отворена да чуя всички позиции на експерти и институции в България, те са водещи за мен в работата ми като евродепутат“, заключи Цветелина Пенкова.