Министърът на финансите Асен Василев съвсем закъса с бюджета. Приходите в държавния бюджет изостават от плана за годината, което вероятно ще наложи свиване на разходите до декември, ако иска бюджетният дефицит да остане под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е изискване за влизането ни в еврозоната, пише „Труд“.

За първите осем месеца на годината от ДДС са събрани 10,1 млрд. лв., което е едва 59,5% от планираните в бюджета приходи за цялата година, показват данни на Министерство на финансите.

Ако всеки месец приходите от ДДС са в един и същи размер, от януари до август би трябвало да бъдат събрани над 66% от предвидените приходи за цялата година. Данните на министерството от последните години показват, че през месеците от септември до декември има минимално увеличение на приходите от ДДС спрямо предходните месеци.

Но това няма да е достатъчно да промени тенденцията за сериозно изоставане на приходите.

За сравнение приходите от ДДС от януари до август миналата година са 64,1% от плана за цялата година, а през 2021 г. постъпленията са били 68,5% от годишния план. Това показва, че през тази година с изпълнение от едва 59,5% до август приходите значително изостават.

Приходите от ДДС от януари до август са със 158,9 млн. лв. (-1,5%) по-малко спрямо същия период на миналата година, показват официалните данни на Министерство на финансите. Това се дължи на по-ниските постъпления от ДДС при внос.

Общият размер на приходите от ДДС от внос към август 2023 г. е 3,9 млрд. лв., като намалява с 16,3% (-761,6 млн. лв.) спрямо същия период на миналата година година. Сред причините за това е намалението на средните борсови цени (в долари) на суровините, които формират основна част от вноса от страни извън ЕС. През първите осем месеца на годината има спад при вноса на всички групи стоки.

Постъпленията от ДДС от сделки в страната към края на август възлизат на 6,198 млрд. лв. В сравнение с данните за същия период на миналата година постъпленията от ДДС от сделки в страната нарастват с 10,8% ( 602,6 млн. лв.).

Ако бюджетът за 2023 г. беше приет в нормални срокове, тоест в края на миналата година, това можеше да бъде оправдание за изоставане на приходите от ДДС, защото е трудно да бъдат правени прогнози за международните цени на петрола, газа и другите суровини. Но бюджетът за 2023 г. беше обнародван на 1 август.

Затова няма оправдание за сериозното изоставане на приходите от плана за цялата година.

Докато приходите от ДДС в бюджета изостават, разходите на държавната хазна вървят сякаш няма никакви проблеми в държавната хазна. От януари до август разходите са в размер на 26,28 млрд. лв., което е 56,1% от плана за цялата година.

По принцип по-голямата част от разходите на хазната са съсредоточени в края на годината, когато ведомствата се разплащат за много от извършените дейности по обществени поръчки през годината. За сравнение през миналата година разходите на хазната до август са били 54,7% от плата за цялата година, а през 2021 г. са били 57,1% от плана.

За да компенсира изоставането при събирането на приходи в бюджета от Министерството на финансите ще трябва да решат кои разходи да бъдат свити до края на годината, за да завършим с дефицит под 3%.

Традиционно за орязване на разходите управляващите използват капиталовите разходи. За разлика от пенсиите, които след като веднъж бъдат увеличени хората няма как да не получат парите си, капиталовите разходи лесно може да бъдат свити като част от проектите не бъдат реализирани или строителните фирми не получат в срок парите си за свършената работа.

Вече видяхме това през 2021 г., когато за цялата година бяха направени само 31,2% от планираните разходи, а през 2022 г. бяха реализирани 76,3% от планираните капиталови разходи. Но от всичко това потърпевши отново са хората, защото караме автомобили по пътища с дупки и няма съществен напредък при строителството на магистрали.

България е с най-голяма сива икономика в ЕС

Липсата на доверие в държавните служители и качеството на законодателството оказват влияние върху размера на сивата икономика.

Сивият сектор на българската икономика е около 33,1% от официалния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, като това е най-високото ниво в Европейския съюз. Данните са част от проучване, проведено от Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот по искане на комисия от Европейския парламент.

Малко след България е Хърватия, чийто сив сектор се оценява на 29,7% от БВП на страната, а на трето място се нарежда Румъния със значително по-нисък резултат – 19% от БВП на държавата е в сивата икономика.

Данните за България показват, че делът на сивата икономика у нас е намалял спрямо 2003 г., когато е достигнат рекорда от 35,9% от БВП, но но през последните няколко години се увеличава спрямо най-ниската точка на разпространение на сивия сектор от 2017 г. – 29,6%.

Докладът посочва, че ако водеща причина за сивата икономика в страни като Германия, Австрия и Дания може да се търси в пряката и непряка данъчна тежест, то в държави като Румъния, Италия и Гърция определящите фактори са високото ниво на самостоятелна заетост, безработицата и отношението към данъците и конкретно към ДДС.

Анализът стига до извод, че е от първостепенно значение е да се разбере, че създаването на допълнителна стойност за официалната икономика може да се постигне преди всичко чрез официализиране на сивата икономика.

“Борбата със сивата икономика е по-ефективна, когато незаконните дейности се преместват от неофициалния в официалния сектор на икономиката, а не когато се премахват”, посочват авторите на изследването.

Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, наред с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, относително високото данъчно облагане и несигурността по отношение на регулаторните политики – всичко това допринася за растежа на сивата икономика, пише в анализа.

Заради големия дял на сивата икономика от Министерство на финансите предложиха редица промени в данъчните закони, които да доведат до увеличение на приходите в бюджета.

Сред тях са хората да не бъдат длъжни да плащат, ако не получат касова бележка. Както и хората да намаляват част от платения от тях ДДС като събират касовите си бележки.

Имаше и предложение хората да получават 10% от допълнително събраните данъци, ако подадат донос до НАП, че някой укрива налози, но от ГЕРБ и ДПС заявиха, че тази идея няма да бъде подкрепена в парламента. Идеята на всички тези промени и гражданите да вършат работата на НАП като следят кой укрива налози.

Строителите настояват за гарантирани капиталови разходи

Строителите са категорични, че ако държавата отново прояви неразбиране към проблемите им, са готови да призоват членовете си на национален протест.

Капиталовите разходи в правителствените инвестиционни програми да бъдат гарантирани от държавата, настояват от Камарата на строителите в България (КСБ) в свое писмо до институциите.

В момента е налице тревожна тенденция заложените капиталови разходи да остават неусвоени. По тази причина от КСБ настояват да се предвиди значително увеличаване на обема на капиталовите разходи на обществените възложители, да се гарантира реалното осъществяване на инвестиционните програми и залагането им във всички планови и програмни документи на национално и местно ниво.

КСБ настоява, в диалог с компетентните държавни органи, за изработване на стратегия, предвиждаща пакет от мерки (финансови, социални и административни) за превръщане на строителния сектор в приоритетен отрасъл в следващите десет години.

От Камарата настояват да се уеднаквят критериите за прилагане на наредбата за индексация на цените, както и да се предвиди специално перо в следващия бюджет за тази цел. Браншовата организация подчертава и, че отпадането на застраховките като форма на гаранция за сключване на договори по обществени поръчки е в ущърб на сектора и се прави само, за да се улесни работата на администрацията, което не е далновидна политика.

От КСБ предупреждават, че ако исканията не срещнат разбиране от държавата, браншовата организация ще призове членовете си на национален протест.

Строителство и търговия са сред най-несигурните за бизнес

ИТ секторът е единственият сигурен сектор на българската икономика без риск от забавени плащания и лоши кредити, твърди световен анализ.

Чувствителен риск от просрочени плащания и лоши вземания в близо 2/3 от секторите в българската икономика, отчитат в световен доклад от Allianz Trade. В предупредителната “оранжева” зона според анализа попадат 11 от общо 18 наблюдавани родни отрасли. Това са строителство, търговия, автомобилостроене, автомобилни части, текстил, химическа индустрия, металургия, транспорт, машиностроене, транспортно оборудване и битови стоки.

Единственият сектор у нас, който попада в “зелената зона” на нисък риск, продължава да е този на софтуер и ИТ услуги. Спрямо миналогодишният доклад подобрение отчита единствено сектор енергетика, като преминава от оранжевата към жълтата зона на умерен риск.

Със същата оценка в България остават секторите електроника, производство на хартия, компютърни технологии и телекоми, фармацевтична индустрия, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост.
На ниво държава в доклада се запазва рейтинга на България без промяна на B2 – “умерен риск” от забавени плащания и лоши вземания.

“Въпреки че в България засега нямаме сектор, който да попада в “червената зона” на най-висок риск, ситуацията изисква повишено внимание от страна на бизнеса, особено за компаниите, които имат и външнотърговски отношения.

Сериозните предизвикателства на макроикономическо ниво и забавянето на ръста в Европа, където са локирани голяма част от партньорите на българските фирми, е предупредителен сигнал те да обърнат още повече внимание на събирането на вземанията си”, обяснява Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, вече опериращи под търговската марка Allianz Trade.

“Застраховката на търговски кредити остава един от най-силните инструменти за защита на бизнеса особено в контекста на възможна рецесия”, допълва тя.

Най-обезпокоителна в световен мащаб е ситуацията в сектор строителство, който е единственият, който попада в червената зона на “висок риск”. Основна причина за това са динамичните промени в средата – лихвите по кредити, цените на различни пазари и сегменти, новите изисквания и регулации за зелена урбанизация, навлизането на “умни” сгради, недостигът на квалифицирана работна ръка.

Повишен риск в световен план се индикира в още два сектора – текстил и металургия, въпреки че те все още остават в “оранжевата зона” на чувствителен риск. Най-стабилно е положението с разплащанията при компаниите от двата сектора, които са в “зелената зона” – софтуер и ИТ услуги и фармацевтична индустрия.

От компанията, изготвила анализа, не изключват възможността до края на годината да се наложи понижаване на рейтинги на сектори в различни държави и на глобално ниво. Основна причина за това се очаква да бъдат сериозните предизвикателства пред компаниите на макроикономическо ниво.

Сред проблематичните теми са осезаемото забавяне на икономическия ръст в световен мащаб до нивата от 2019 година, намаляването на приходите на бизнесите, увеличаването на лихвите, приближаването на редица европейски икономики до ръба на рецесията, намаляването на обема на търговията заради преориентирането на потребителските разходи от стоки към услуги след ковид кризата.

Мониторингът обхваща 18 сектора в 70 държави, като се използва методология с четири основни критерия – търсене, доходност, ликвидност и бизнес среда. Секторите се индексират от “зелено” за нисък, през “жълто” за умерен, “оранжево” за чувствителен до “червено” за висок риск от забавени плащания и лоши вземания. Докладът се изготвя на тримесечна база.