Blockchain технологията навлиза в българските закони: Ето какво представлява

Повече от 15 години след появата си и с определени рестрикции, крипто технологиите най-накрая идват и в българския правен мир – чрез проектопромени в Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ), подготвен от Министерството на финансите и одобрен от служебния кабинет.

Развитието на блокчейн-базираните платформи изпреварва законодателните процеси далеч не само у нас. Това създава определени рискове за инвеститорите, а и за стабилността и прозрачността на пазарите.

Затова и вече има решения на равнище ЕС.

В случая на практика виждаме прилагането на европейски регламент, с който пилотно се дава възможност за „издаването на финансови инструменти по технологията на децентрализирания регистър (ТДР)“. Това върви заедно с временно освобождаване от някои изисквания на еврозаконодателството за финансовите услуги.

„Към момента в Република България не е налице нормативна регламентация на използването на ТДР за издаването, търговията и сетълмента на криптоактиви, които могат да се приемат за финансови инструменти“, отбелязват от Министерството на финансите в мотивите към проекта. Сегашният текст е технологично неутрален – не регламентира какъв вид децентрализирана технология трябва да се прилага.

С цел „защита на инвеститорите“ и „финансова стабилност“, в пилотната уредба на ЕС има предпазни мерки: Позволените финансови инструменти се ограничават до акции, облигации и дялове на предприятия за колективно инвестиране.

Общата пазарна стойност на всички финансови инструменти, издадени с децентрализирана технология от дадена платформа, не трябва да надвишава 6 млрд. евро при допускането до търговия или при първоначална регистрация на нов инструмент. При достигане на обща пазарна стойност от 9 млрд. евро задължително трябва има „преход към традиционните пазарни инфраструктури“.

Платформите трябва да разполагат с подходящи гаранции, включително ясно определени отговорности пред клиентите за всякакви загуби, дължащи се на оперативни проблеми. Разрешенията са валидни само за период от до 6 години от датата на издаване и само за срока на пилотната уредба.

Законопроектът определя Комисията за финансов надзор за компетентен орган, който да следи дейността на „пазарните инфраструктури, основание на технологията на децентрализирания регистър“, като освен това издава и отнема разрешенията им.

Така КФН ще има редица правомощия, включително да назначава „независим одит на процедурите в областта на информационните технологии и киберсигурността“ на дадената платформа.

Интересна е дефиницията на децентрализираните технологии, която предлагат от МФ: „ТДР е алтернативен начин да се съхранява информация в бази данни, при която вместо на едно място базата данни се съхранява в мрежа от компютри, независими един от друг, като всички в мрежата обичайно могат да „виждат“ цялата информация, а и – в зависимост от правата си – могат да я допълват.

Частен случай на ТДР е т.нар. „блокова верига“ или „блокчейн“ (blockchain), при която информацията се групира в блокове, които се свързват хронологично и образуват верига. Цялата верига, освен че се съхранява децентрализирано, е защитена от сложни алгоритми, така че сигурността на данните да е максимално обезпечена“.

В мотивите към законопроекта се посочва, че децентрализираните технологии позволяват сетълмент „в почти реално време“, което намалява риска за контрагента, освен това се намаляват рисковете от киберзаплахи, а освен това може да се стигне и до намаляване на разходите заради въвеждането на автоматизации и намалена необходимост от обезпечения. Проектозаконът отива в Народното събрание, където трябва да бъде гласуван от депутатите.