BI: Ирански “дронове ловци“ променят правилата на въздушния бой
В Близкия изток „дронове ловци“ предизвикват значителни промени в хода на въоръжените конфликти. Тези реактивни ракети земя-въздух, по същество експлозивни дронове, имат способността да откриват и унищожават въздушни цели, включително по-модерни дронове, пише Business Insider, цитира „Фокус“.
Иранската система земя-въздух 358 се превърна в основата на арсенала на подкрепяните от Иран милиции. Системата 358 е необичайно оръжие.
Снарядът може да бъде изстрелян от примитивна пускова установка, както често правят бойците. След първоначално издигане на ракетния двигател, снарядът се задвижва от някакъв тип реактивен двигател, подобен на тези, използвани в крилатите ракети.
„Иранската система земя-въздух 358 се превърна в основното оръжие на свързаните с Иран групи“, казва Джеймс Патън Роджърс, изпълнителен директор на Института за технологична политика „Корнел Брукс“ към университета „Корнел“.
След това ракетата лети по траектория с фигура осем в определена зона, чакайки противника да се фиксира върху целта с помощта на оптичен сензор в главата за самонасочване.
Ракетата също има инфрачервени сензори за близост, които могат да детонират бойната глава веднага щом ракетата се приближи до целта. Ракетата е проектирана да остане на дежурство в определена зона, докато намери цел за атака или докато не изчерпи горивото.
„Използвани от хусите, боеприпасите Saqr/Hawk се оказаха ефективни срещу саудитски безпилотни системи и дори бяха признати от Пентагона за заплаха за американските самолети, опериращи в региона. Има също съобщения за системата 358, използвана срещу израелските дронове от Хизбула, което прави тази система една от най-широко използваните и най-ефективните в Близкия изток“, казва Роджърс.
Въпреки че такива ракети са значително по-бавни от традиционните системи за противовъздушна отбрана и е малко вероятно да представляват заплаха за въздушните изтребители, разпространението им сред бойците отваря нови възможности за противодействие на модерни дронове като турския Bayraktar TB2.
Експертите отбелязват, че докато тези системи не могат напълно да затворят въздушното пространство за военните операции на Съединените щати и техните съюзници, те правят значителни корекции в провеждането на въздушни операции, предоставяйки на по-слабо развитите страни допълнителни нива на противовъздушна отбрана.
