Безплатен хляб и без задачи: Необикновеното село, в което всички са с деменция
Хлябът в това село не се плаща, а времето тече по различен начин. Няма определени часове за срещи, пазаруване и чистене – просто един спокоен ритъм, който подканя жителите, за да им даде възможно най-много свобода, предава bTV.
Звучи като приказно място, в което животът просто е невероятен. И наистина мястото е необикнoвено.
Това е село, в което всички жители са с деменция. То се намира във Франция и се казва Ланда Алцхаймер.
Магазинът на главния площад предлага обикновени хранителни продукти, като например багету, но не приема пари, така че никой не трябва да си спомня за портфейла си, като тръгне на пазар.
Жителите са около 120, а един от тяг бившият фермер Франсис разказва и какво е почуствал, когато е разбрал, че е с Алцхаймер.
„Много беше трудно“, обясни ,мъжът, докато пие кафе в сърцето на селото.
Баща му също е болен от Алцхаймер, но Франсис не се страхува.
„Не се страхувам от смъртта, защото това ще се случи един ден“, казва той.
Животът на съселяните му е като на всички, въпреки болестта.
„Ако се предадеш, наистина може да последва влошаване. Така че продължаваш да се справяш, според възможностите си“, споделя Франсис.
Освен в магазина и ресторанта, жителите на селото се насърчават да посещават театъра и да се включват в различни дейности. Филип и Вивиан разказват, че продължават да живеят възможно най-нормално след поставянето на диагнозата „двойна деменция“.
В необикновеното френско селце времето тече по различен начин. Няма определени часове за срещи, пазаруване и чистене – ритъм, който помага на жителите, за да им даде възможно най-много свобода.
Селото се наблюдава и има положителен ефект
Професор Елен Амиева казва, че първите резултати сочат, че то действително влияе на хода на болестта.
„Това, което сме свикнали да наблюдаваме, когато хората постъпват в институция, е ускорено влошаване на когнитивните способности – в тази среда на селото не се наблюдава подобно нещо. Наблюдаваме една много плавна еволюция. Имаме някои основания да смятаме, че този вид институции могат да повлияят на траекторията на клиничните резултати“, казва специалистът.
Лекарите също така са наблюдавали „драстично намаляване“ на чувството за вина и тревожност на семействата.
„Аз съм спокойна, защото знам, че тя е спокойна и е в безопасност“, каза Доминик, отивайки към 89-годишната си майка Морисет.
Изпълнена със семейни снимки, картини и мебели, стаята има голям прозорец към градината. Няма часове за посещения, хората идват и си отиват, когато пожелаят. Доминик казва, че тя и сестрите ѝ не са очаквали, че грижите ще бъдат толкова качествени.
„Когато си тръгвам от нея, изпитвам облекчение. Когато пристигам, сякаш съм просто в нейната къща – аз съм у дома с майка си“, споделя жената.
Селото, експериментът и колко такива има по света
Във всяка от едноетажните къщички живеят около 8 обитатели, като има обща кухня, стаи за отдих и трапезария.
Жителите на селото плащат вноски, но разходите за функционирането му – подобни на тези на средностатистически дом за възрастни хора – се покриват основно от регионалното френско правителство, което е платило 22 млн. долара за създаването на селото.
При откриването му през 2020 г. то е второто по рода си и единственото, което е част от изследователски проект.
Смята се, че в света все още има по-малко от 20 подобни селища.
Но то е привлякло интереса на целия свят, от тези, които търсят решение на прогнозираното експоненциално нарастване на деменцията.
Изследователите твърдят, че социалният елемент може да е част от ключа към по-щастлив и потенциално по-здравословен живот с деменция.
Жителите на селото са около 120 души, толкова са и здравните специалисти, а освен тях има и доброволци.
Разбира се, съществува жестока неизбежност, защото няма лечение. Но с напредването на болестта на всеки жител на селото му се оказва необходимата подкрепа.
