Българи стигнаха на зиг-заг до най-страшното място на света и ето какво видяха там СНИМКИ

Когато средностатистическият европеец чуе за Южна Корея, първите най-известни места, за които се сеща са високотехнологичната столица Сеул и Демилитаризираната зона. И докато за Сеул се пише и знае много, Демилитаризираната зона е едно страшно и мистично място.

Повечето хора вероятно помнят историческата среща от април 2018 година между севернокорейския лидер Ким Чен Ун и предишния президент на Южна Корея Мун Дже-ин в „селцето на мира“ Панминджон.

Редица медии нарекоха събитието „забележително със силна символика“.

То бе кулминацията на затоплянето на отношенията след Олимпийските игри в Пьонгчанг и предшества срещата между севернокорейския лидер и Доналд Тръмп.

Много години преди това обаче друг американски президент – Бил Клинтън казва за Демилитаризираната зона, че е „най-страшното място на света“.

Как обаче стоят нещата днес, когато отношенията между двете Кореи пак охладняха, а Ким Чен Ун отново започна да изстрелва ракети?

Това проверихме от първа ръка делегация български журналисти, които посетихме Южна Корея в рамките на споразумение за сътрудничество между СБЖ и Асоциацията на журналистите на Корея.

Но първо малко факти и история:

Демилитаризираната зона (ДМЗ) е буферна зона между Северна и Южна Корея. Тя е създадена през 1953 г., когато е подписано споразумение за примирие в края на Корейската война. По силата на този документ двете страни изтеглят войниците си на 2 км от фронтовата линия и така се образува пространство от около 4 км широко и 240 км дълго.

В същото време голям брой войски са разгърнати от двете страни на линията, като начин всяка от държавите да се предпази от потенциална агресия на другата, което продължава вече с десетилетия от установяването на тази зона.

Споразумението за примирие обяснява колко военен персонал и какви оръжия са позволени по демилитаризираната линия. Войниците могат да патрулират по нея, но не и да я пресичат.

Споразумението позволява по едно селище от всяка страна, което да присъства в демилитаризираната зона.

Как се влиза?

Влизането в ДМЗ става при строг контрол. Задължителна е проверката на паспортите и превозното средство. Снимките са забранени, а пътят е осеян с всякакви бариери, включително и противотанкови, така че превозното средство да върви на зиг-заг и скоростта му да е ниска. 

Красивата природа пък се редува с тежка военна техника и войници, които патрулират или провеждат учения, има дори и хеликоптерна площадка.

От този октомври обаче и туристи вече ще имат шанс да видят със собствените си очи територията на Северна Корея. Това е възможно благодарение на изграждането на кабинков лифт, от чиято крайна станция се вижда границата.

„Строежът на станцията е започнат през 2012 г., но в продължение на 6 години е трябвало да се убеждава Общината, че подобно съоръжение е нужно, за да имат достъп и цивилни и да се качат горе. Преди е било напълно забранено преминаването“, разказва местната екскурзоводка Джонг Ки-Хуа.

Сред големите предизвикателства да бъде издадено разрешение за строителство, е било да се гарантира, че няма да бъде нарушено спокойствието и да бъдат застрашени редките животински видове, които обитават района.

„Има един много рядък вид сърна. Много често се вижда от лифта, през март и април“, казва още екскурзоводката и сочи към тази част на пода на кабинката, която е от стъкло и се вижда всичко от птичи поглед.

Друга причина, която забавила строителство на лифта и станцията е ограниченият период за работа. Заради лютите зими и много сняг строителството през зимните месеци било невъзможно. И макар станцията да не е завършена на 100%, официалното ѝ откриване е именно този месец.

Така за около 7 минути всеки, които иска да зърне Северна Корея, ще стига от долу до върха, като цената на билета за лифта е 14 долара.

В същото време тъй като е военна зона, винаги войници ще придружават посетителите. Зачислените за тази работа хора ще са както военни, така и служители от фирмата, отговорна за лифта.  

А какво се вижда там?

Когато човек се качи на площадката на лифта пред погледа му от ляво и дясно се виждат красиви планини, където се редуват скали, дървета и реки. Каква е разликата – на дясно може да снимаш колкото искаш – там е Южна Корея, а на ляво – само да гледаш към територията на Ким Чен Ун.

Именно натам при по-задълбочен поглед се виждат две разделителни линии, които отбелязват Демилитаризираната зона. И макар че официално тази линия е 4 км, дори и с просто око се вижда, че днес тя е много по-малка.

„Има 2 ленти, първата е южнокорейската граница, а втората е севернокорейската. В началото е била 4 километра, но Северна Корея без да съобщава е преместила границата и днес това пространство е доста по-малко“, казва екскурзоводката Джонг Ки-Хуа.

Тя продължава своя разказ, като ни връща назад във времето.

„През 1986 г. Северна Корея обяви, че иска да построи т.нар. „Язовир на диаманта“ на реката, която тече и в двете страни. Тогава ние също решихме да постоим язовир на това стратегическо място срещу Северна Корея“, обяснява тя.

Южнокорейците се страхували, че с това ново съоръжение Северна Корея може да извърши водно нападение и да предизвика голямо бедствие. В рамките на 3 години Южна Корея построила 80 метрова стена. В същото време обаче на север нищо не се случвало.

Тогава в Южна Корея започнали да се чудят защо трябва да се дават толкова пари, за да се изгради язовир. 6 години по-късно обаче в района имало сериозно наводнение и гражданите преценили, че все пак има полза от язовира, който днес се нарича „Язовир на мира“, казва още Джонг Ки-Хуа.

В същото време на север вместо язовир се занимавали с друго. На 45 километра от мястото, което било обявено за изграждане на стена, се появил огромен тунел.

„Той е с 10 метра радиус и през него могат да минат танкове и войници. 1 час би отнело, ако използват този тунел за военна цел, да пристигнат войници“, отбелязва екскурзоводката.

Все пак язовир в Северна Корея е построен, но е завършен доста по-късно. Освен това сателитно изображение от 2002 г. разкрива, че той може да се срути при проливен дъжд. 

През 2005 г. голямо количество вода е изпуснато без предупреждение, причинявайки щети в Република Корея. Това е и причината южнокорейците да решат да направят „Язовира на мира“ по-голям.

Язовир Имнам (този в Северна Корея) е широк 710 метра и висок 121,5 метра. Твърди се, че капацитетът за съхранение е около 2,6 милиарда тона.

В същото време „Язовирът на мира“ е с текуща дължина 601 метра и височина 125 метра, а максималният капацитет за съхранение е 2,63 милиарда тона.

2 часа отнема, ако пуснат водата от „Имнам“, тя да достигне до „Язовира на мира“. Разстоянието между двата язовира е 17 км.

Като цяло Северна Корея използва водните канали, които е направила, за да захранва с електричество част от градовете чрез вецове. За построяването на съоръженията са работили много севернокорейски войници и по време на строителството, доста от тях са загинали.

Ким Чен Ир дори нарича едно от тези съоръжения „ВЕЦ на севернокорейските младежи“. 

Демилитаризираната зона наистина е все още страшно и мистично място, но в същото време и много красиво. Именно заради недокоснатата от човешка ръка в продължение на десетилетия природа, този район е дом на уникални растителни и животински видове. А кой знае, може би в едно светло бъдеще, когато двете Кореи ще са отново едно, този район ще остане като парк и символ, който да напомня за тежките времена. Все пак само на броени метри е и „Камбаната на мира“, чийто звън бележи края на една друга война – Студената.

Цанка ДОНКОВА,

Следва продължение…

Камбаната на мира и посещението на Горбачов, Езерото Паро

Към първа част: