Арх. Костадин Палазов: Преди 32 години за демонтаж на Альоша трябваха 2 млн., а сега…

„Темата за съдбата на монумента Альоша многократно се подема от някои хора и партии (обикновено от десния спектър) по време на избори с единствената цел да се изместят злободневните въпроси за управлението.

По време на последните местни избори кандидатът на ДБ-ПП беше получил нареждане да възбуди отново тази тема, но като интелигентен човек проф. Ивайло Старибратов бързо разбра, че това ще отблъсне потенциални избиратели и ще му донесе само негативи в личен план, поради което тази тема отшумя и той смотолеви, че „има и по-важни въпроси и сега не му е времето“.

Това заяви кандидатът за кмет на Пловдив от БСП арх.

Костадин Палазов, цитиран от Marica.bg

„След коледните празници темата бе отново подета от неговите ментори с ясната идея, че това разделя гражданите на Пловдив. Директивата е спусната от високо, защото такива акции се провеждат освен в Пловдив в София, Бургас и Варна.

Явно представителите на „синята идея“ са си повярвали много, след като са макар и част от управлението на страната. Тези им действия само разделят нацията, което е фатално за България“, пише още той.

„Предлагат се всякакви екзотични идеи за демонтиране и преместване на Альоша в музей, за префасониране в някой друг национален герой и т.н. Тези хора явно не са си учили уроците по история с четене и разбиране. Много е важно да се знаят причините, поводите и последствията на отделните исторически събития в тяхната взаимовръзка последователност и закономерност.

Монументът е изграден през 1954-1957 г. в чест на победата над хитлерофашизма във Втората световна война и увековечава един обикновен войник от Трети украински фронт на Червената армия победителка.

Събитията от тази най-голяма месомелачка в човешката и в частност европейската история са били много близко и хората с огромен ентусиазъм са подкрепили и изградили този монумент“, отбелязва арх. Палазов.

„Неслучайно впоследствие са го нарекли с галеното име Альоша в знак на уважение и признателност  към милионите загинали за изковаването на тази победа. Благодарение на нея повече от 80 г. ние живеем и се радваме на мир по нашите земи.

Монументът е изграден от гранит с височина 11 м и приблизително тегло от над 50 тона. За проектирането и изграждането са били поканени видните архитекти Борис Марков, Петър Цветков, Николай Марангозов, скулпторите Васил Радославов, Георги Коцев, Иван Топалов, Александър Занков и каменоделците Сашо Спасов, Вълчо Кадийски, Григор Михов.

Комисия от архитекти, художници, скулптори и общественици са определили мястото за този монумент и композиционното му съчетаване и въздействие“, смята той.  

„Паметникът е ситуиран и изграден по правилата на монументалното изкуство. Авторите и техните наследници са носители на авторските права върху монумента и всяко посегателство върху него нарушава Закона за авторските права.

През 2017-а е приет Правилник за управление на природна забележителност Хълм на освободителите, където ясно е казано, че всяка намеса за разрушаване, демонтаж или други строителни дейности е недопустима и наказуема.

След демократичните промени е подписано споразумение от президентите Желев и Елцин за взаимно зачитане и опазване на паметниците от общата ни история. Наскоро бе гласувана и Резолюция на ООН за осъждане на проявите на неонацизъм и за запазване на паметниците, символизиращи победата във втората световна война“, заяви Палазов.

„Предложенията за демонтиране или премахване на паметника са свързани с големи технически трудности поради местоположението му и огромната маса. Средствата за това  ще бъдат колосални, като при първите напъни за демонтаж в далечната 1992 г. някой бе пресметнал, че необходимата сума ще е над 2 милиона лева.

В днешно време тази сума ще набъбне десетократно. Тук не говорим и за непосредствената опасност от падащи гранитни блокове по склоновете на хълма върху къщите на хората.

Префасониране на паметника в образа на Левски, Маламир, Орфей или друг говори единствено за неграмотността на предложилите тези идеи. Те целят противопоставяне на свети за българите исторически личности едни на други, като по този начин се стремят да разделят обществото ни и да объркат история и личности в една обща каша.

Всяко историческо събитие и личностите, взели участие в борбата за свобода и независимост, имат своето място в сърцата ни и народната памет и не трябва да се противопоставят и обезличават. Това не е игра на „кой е по-по-най““, каза той.

„С тези изкуствени дебати десните партии се стремят да отвличат вниманието на обществото от проблемите на днешното им управление – несправянето с корупцията, презастрояването, транспортния хаос, мръсния въздух, ниското заплащане, липсата на справедливо данъчно облагане, унизителните договори, които правителството подписва за Шенген, и много други.

„Димката“ за монумента прикрива управленската немощ и непознаване и несъобразяване с истинските проблеми на днешния ден от управляващата сглобка в държавата и по места.

Но с тези дебати за Альоша се провокира нещо по-страшно.

Заличавайки паметниците, се цели заличаване на паметта и се реабилитира нацизмът и хитлеризмът. А който не знае и помни ужасите от историята, е обречен да ги повтори.

Първите белези на неофашизма е заличаване на паметници, спиране на вестници и телевизионни програми с различна от официалната пропаганда теза. Затова нека си припомним думите на чешкия поет Юлиус Фучик в сборника „С примка на шията“: Хора, бдете!“, призова архитектът.

„Сондажите сред пловдивчани показват, че над 70% от гражданите подкрепят запазването на Альоша. Той е един от символите на Пловдив. Неслучайно това е единственият паметник, за който е написана и песен. Неслучайно всички бивши абитуриенти, а и немалко новобрачни двойки имаме скъпи спомени и снимки по изгрев пред паметника.

Групата на БСП в Общинския съвет ще се противопостави на всякакви опити за разрушаване, демонтаж, преместване, префасониране и други опити за поругаване на паметниците. Такава ще бъде позицията ни и при евентуален референдум.

Пловдив е многовековен град и в своята хилядолетна история се е научил да помни и пази паметниците, символизиращи различните исторически периоди с техните възходи и падения.

Паметниците са техните репери, които трябва да останат такива, каквито са ги създали предишните поколения във времето, в което са живели. Ние, техните потомци, трябва да помним това, което ни е завещано, и да го пазим от лоши очи и лоши ръце,

Сега ние сме на ред да създаваме, а не да рушим!“, завършва той.