Анализът на ИСА: Външният фактор се намеси в решаването на политическата криза в България
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец февруари 2023 година под заглавие:
ВЪНШНИЯТ ФАКТОР СЕ НАМЕСИ В РЕШАВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ
НОВИТЕ САНКЦИИ ПО ЗАКОНА „МАГНИТСКИ“ – САЩ ЗАТЯГАТ ПРИМКАТА
РАДЕВ ПОД КРЪСТОСАН ОГЪН ОТВЪН И ОТВЪТРЕ
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР – В ОКОТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА БУРЯ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – С ПРОВАЛИ ПО ШЕНГЕН, ЕВРОЗОНАТА, МИГРАНТСКАТА КРИЗА
ИКОНОМИЧЕСКИ ЕНДШПИЛ ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ
Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:
Ролята на външния фактор в решаването на политическата криза в България се увеличи до степен да се окаже решаващ.
Предстоят месеци на нови политически сътресения по всички линии и фронтове, които са очертани – статукво-промяна, национализъм-глобализъм, Изток-Запад, консервативно-неолиберално.
Политическата криза най-вероятно ще се проточи през цялата година, а предстоящите на 2 април избори ще бъдат само една стъпка в тази посока.
Ситуацията е патова и още по-сложна в сравнение с възможностите, които се очертаваха след 2 октомври.
След третото издание на списък със санкционирани по закона „Магнитски“ управленска коалиция между системните партии изглежда невъзможна. Върху всяка от тях е наложен своеобразен „черен печат“, въпреки че санкциите не касаят партии, а лица, които се свързват с тях.
Вратата, която изглеждаше полуотворена след лидерската среща в рамките на третия мандат в 48-то НС, отново е плътно затворена. И от ГЕРБ, и от БСП декларираха, че няма да влизат в коалиция помежду си.
Клеймото „Магнитски“ има сила, но не е ясно и с кого би се коалирала ПП-ДБ при реализацията на техен мандат.
Така наречените коалиция „Магнитски“, и коалиция на „войнолюбците“ са еднакво невъзможни към този момент.
С прилагането на американския закон САЩ улучват един чувствителен нерв в българското общество – корупцията на политическия елит. В същото време обаче се засили усещането, че с този инструмент се защитават собствени интереси. Националистическите възгледи бележат подем.
Без преначертаване на червените линии и без ревизия на заявените дотук позиции съставянето на редовно правителство се отдалечава, а не се улеснява.
С новите имена се очертават всички полета, които са от стратегически интерес за евроатлантическите партньори. Затягането на обръча около България и нейния елит започна през 2019 година, а сегашното послание е, че процесът трябва да бъде окончателно завършен и лавиране няма да бъде допуснато.
Санкциите се прилагат широкомащабно срещу граждани на страна, с която САЩ са в приятелски отношения; страна, която е член на ЕС и НАТО. Така България се изважда пред скоби, а информацията за санкционираните изгражда имиджа ни в глобален план.
Във вътрешно-политически план ключови станаха думите на Джим О’Брайън, с които се дават указания за законодателната дейност на Народното събрание. Те предизвикаха взрив и вълна от негативни реакции, засилвайки патриотичната и националистическа реторика.
Разпореждането кой закон трябва да се приеме, не е показател за добър тон, когато става въпрос за отношения между съюзници.
Единственото обяснение е, че от Вашингтон дават знак за изчерпано търпение към София.
Има хипотеза, че О’Брайън умишлено е сложил акцент върху приемането на закона, за да се вдигне колкото се може повече (медиен) шум. Така и стана, като се появи и информация в медии, че в разговорите си с лидера на ГЕРБ е поставил ултиматуми, а основната мишена е главният прокурор Иван Гешев.
Развръзката очевидно остава за новоизбраните депутати, които ще решават казуса, но с „Магнитски“ на шията.
С приемането на закона и евентуална смяна на главния прокурор се цели и смяна на елита в България. Индикатор в тази посока е принадлежността на санкционираните към системните партии.
Във вътрешен план се увеличава дистанцията между президента и водещите политически сили, във външен – между българския държавен глава и западните съюзници, подкрепящи Украйна.
Рейтингът на държавния глава продължава да ерозира, но идеята за неговото отстраняване едва ли ще получи масова популярност. Същото важи и за референдума по инициатива на ИТН за смяна на модела на управление.
Двете линии – за отстраняване на Радев и за въвеждане на президентска република, се неутрализират взаимно.
Създава се едно поле на хаос, в което държавният глава маневрира.
Трендът надолу в подкрепата за Радев е провокиран от твърде острите му влизания и конфронтацията с водещите партии. Независимо че анти-военните му изказвания имат своите, бихме казали, възторжени привърженици, вербалната конфликтност („войнолюбци“, „партиите на войната“) охлаждат ентусиазма.
Поведението му в последната година деструктурира допълнително обществено-политическия климат. Резултатът: във време на изпитания българското общество е разделено и дезориентирано. В него на всички нива доминира конфликтният тон, а не мобилизацията.
Главният прокурор Иван Гешев влиза в окото на политическата буря.
Ако промените в НПК и Закона за съдебната власт бъдат приети без корекции, конституционните магистрати със сигурност ще бъдат сезирани. Рискът от конституционна криза е много голям.
Оптиката към служебното правителство се променя.
Кабинетът на Гълъб Донев бе на власт достатъчно дълго време, така че толерансът към него се изчерпва. Натрупват се въпроси, подозрения, скандали и кризи.
Отлагането на еврото се превърна в брилянтен пример как без координация и комуникация между институциите приоритетни цели биват пропуснати. То е пример и за това, че и най-доброто служебно правителство не може да работи добре без парламент и без осигурена политическа и институционална подкрепа за ключови проекти.
Продължителна служебна власт не създава стабилност. Точно обратното – несигурността демобилизира институции, администрация, държавни органи, комисии. Ярките примери отново са Шенген и еврозоната. Инфлация, спекула и картели няма да бъдат преборени с пиар, а с реформи. Затова е нужно не просто редовно правителство, а кабинет, зад който стои стабилно мнозинство, избрани след честни избори и покриващо максимално голям дял от социални групи.
Пряката демокрация не е панацея, а нож с две остриета.
В ръцете на популистки сили и лидери референдумите са инструмент, който да донесе хаос и политически трусове.
Политическата криза създаде проблеми, които ще тежат години, години напред.
Изострянето на спора за първото място на предстоящите избори създава илюзия за двуполюсен модел. Реално партийната система остава фрагментирана, а съгласието около национални приоритети изглежда непостижимо на този етап. Независимо кой ще бъде победител, съставянето на правителство ще бъде все така екстремно трудно.
Ако интригата за вота на 2 април стане много остра, очакваме да се повтори ефектът от 2013-а, когато по-малките формации бяха елиминирани, тъй като гласоподавателите предпочетоха да участват в разрешаването на основния сблъсък – тогава между ГЕРБ и БСП, сега между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
Публикуването на списъка по закона „Магнитски“ рефлектира върху напредъка, който ГЕРБ постигна в последната година за излизане от политическата изолация.
Анти-ПП реториката на Бойко Борисов е за вътрешна употреба и стягане на собствения електорат, докато готовността за коалиция с тях е адресирана към външните фактори.
Отчетливият нов момент е още по-втвърдената евроатлантическа линия на ГЕРБ, която се вплита във всяка публична изява.
Бъдещето на ГЕРБ зависи от две неща – доверието на евроатлантическите партньори и запазването й като първа политическа сила в България.
Коалиционният формат е риск и изпитание за ПП и ДБ. Ако останат втори, това ще е лоша позиция за местните избори. Ако са първи, но не успеят да направят правителство, също ще понесат сериозен негатив или казано другояче, ще са изиграли всички свои карти, без да спечелят играта.
Промените в листите на Промяната са лош атестат за партията. И Александър Дунчев, и Иван Христанов имат добър имидж, а се разграничиха от „добрите“.
Куриозният факт е, че ПП по-гладко съставиха управляващата коалиция с БСП и ИТН, отколкото общите листи с ДБ.
ДПС е партията, която няма да позволи скандалът с „Нексо“ да бъде забравен.
Последователната реторика на партията ни води до извода, че изненади и резки обрати в кампанията на ДПС няма да има.
Движението разполага с твърд електорат, чиято тежест нараства при ниска избирателна активност.
„Възраждане“ се утвърждава като най-успешният националистически проект в България, като подкрепата за партията трайно е над 10 на сто.
Никой не включва „Възраждане“ в сметките за управляващо мнозинство, но ролята й е необичайно голяма, тъй като първо това блокира намирането на формула, и второ – растящата й популярност плаши.
Партията прилага целия арсенал от анти-европейско, анти-евроатлантическо и анти-глобалистко говорене.
Времето и серията от избори притискат БСП. Сякаш всички компромиси, които бе допускала през годините, всички противоречия, които бе потискала, избухнаха едновременно.
Загубата на близо 700 000 гласа намали електоралната тежест, която държеше в орбитата й различните гласове, лобита, възгледи.
Вътрешната опозиция не е хомогенна, няма лидер, групите, които атакуват Нинова го правят от различни съображения. Това е показател, че разломите са тежки.
БСП е изправена пред необходимостта от максимална мобилизация в силно конкурентна среда.
Темата за джендър-идеологията сред младите дава размах на кампанията на БСП, отваря я за комуникация с обществото.
Тенденцията на забавяне на икономическия растеж продължава.
Това ще постави следващото правителство в доста неизгодна ситуация: едва ли някой ще може да превърне икономическите „пешки“ – слаб растеж (в най-добрия случай) и слаби приходи в бюджета в „царица“ – антициклична фискална политика, включително компенсации, увеличение на заплати, социални плащания и т.н.
Агресивните евроскептици се възрадваха на новината за отлагането на еврото и очакват бурен икономически възход, защото не влизаме в еврозоната, и те са сигурни, че „самостоятелната“, необезпокоявана от „диктата на еврозоната икономическа политика“ ще ни доведе до нови икономически висоти.
Лошата новина за тях е, че присъединяването към еврозоната се отлага, а не се отменя, и това е най-разумният подход след като вече рейтинговите агенции дадоха ясно да се разбере, че липсата на прогрес в присъединяването ще се накаже с намаляване на рейтинга.
Вътрешното търсене продължава да е високо, включително при най-инфлационните стоки и услуги. Пазарното поведение не стимулира понижаване на цените. А най-важните институции на пазара – Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, не успяват да защитят пазара от нелоялни търговски практики и злоупотреби. Комисията за борсите и тържищата не успява да въведе ред в търговията на едро, а стоковите борси не работят като конкурентни пазари на едро.
Основните институции на пазара се нуждаят от радикална реформа – и това е ролята на държавата, за да заработи „невидимата ръка“ и се премахнат деформациите на пазара. Но дори и това да стане, без потребителите и тяхното пазарно поведение няма да заработи конкуренцията и няма да се балансира пазара.
България е една от страните с най-малък дял на държавните предприятия в икономиката. Не можем без тях. Това доказаха и вечно критикуваните държавни предприятия в енергетиката, които изведнъж от „пешки“ станаха „царици“ – оказаха се основен източник за финансова подкрепа на останалия бизнес от повишаването на цените на енергията без да се отслаби фискалната позиция на страната – уникален български опит, оценен високо и от рейтинговите агенции.
На 24 февруари китайското външно министерство публикува план от 12 точки за „мирно урегулиране на руско-украинския конфликт“. А на следващия ден в интервю за телевизия Ей Би Си, президентът на САЩ Джо Байдън изрази скептицизъм по отношение на тази китайска инициатива. като се аргументира, че в плана „няма нищо, което ще бъде от полза за някой друг, освен за Русия“.
Байдън попита реторично: „Путин аплодира (плана), така че как би могъл той да бъде нещо добро?“
Китайският план може да бъде окачествен като най-сериозната „лястовичка на мира“ през този месец. Преди него се появиха няколко анализа на американски и западноевропейски (главно неправителствени) експерти, в които се разработваха варианти за евентуално прекратяване на военните действия в Украйна.
Обсъждането на руско-украинската война очевидно ще става все по-активно и ще бъде доминирано от въпроса как тя може да свърши. Засега няма голямо съответствие и много последователи на това мнение, но отделни части на политическия елит може да се опитат да се възползват от забелязващата се тенденция на намаляващ ентусиазъм за продължаване на подкрепата за Киев за неопределено време.
Речта на Путин на 22 февруари и последвалата я само няколко часа по-късно реч на Байдън се отличаваха със своята твърдост в оценките, което обаче още повече разшири пропастта между войната и мира. Това показва, че гореспоменатите анализи остават засега само „лястовички на мира“.
На 14 февруари 2023 г. въздушното пространство на Молдова беше затворено за въздушни полети за няколко часа. А ден по-рано президентът на републиката учуди обществеността с изявление за подготвян държавен преврат в Кишинев. 8 дни по-късно Русия обяви, че руският президент отменя указ от 2012 г., който отчасти подкрепяше суверенитета на Молдова.
Отмененият указ ангажираше Москва да търси начини за разрешаване на приденстровския въпрос „въз основа на зачитане на суверенитета, териториалната цялост и неутрален статут на Република Молдова при определяне на специалния статут на Приднестровието“.
Според съобщението на Кремъл решението за отмяната е взето за „осигуряване на националните интереси на Русия във връзка с дълбоките промени, настъпващи в международните отношения“.
Посещенията на Байдън през този месец в Киев и Варшава и срещите му с румънския и молдовския президенти очертаха ясно стратегическия триъгълник, на който Вашингтон ще залага в известния отдавна геополитически приоритет на англо-саксонския елит – да не бъде допуснато сближение на Русия с Германия.
Съдбата на Молдова, намираща се в средата на този триъгълник ще се определя именно от това обстоятелство. Както и на хилядите наши сънародници в тази малка държава. А то може да доведе до необходимостта да бъдат взети тежки и сложни решения от българските политици.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)
Д-р Антон Панчев (Косово)
Борислав Ангелов (Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ ИЗХОД ОТ КРИЗАТА – ИЗБОРИ, ВАРИАНТИ, ХИПОТЕЗИ
НОВИТЕ САНКЦИИ ПО ЗАКОНА „МАГНИТСКИ“ – САЩ ЗАТЯГАТ ПРИМКАТА
ГРАЖДАНИ И ЕЛИТ, „НИЕ И ТЕ“ – ПРОПАСТТА ОПАСНО РАСТЕ
РАДЕВ ПОД КРЪСТОСАН ОГЪН ОТВЪН И ОТВЪТРЕ
ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР – В ОКОТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА БУРЯ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО С ПРОВАЛИ ПО ШЕНГЕН, ЕВРОЗОНАТА И МИГРАНТСКАТА КРИЗА
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
НА СТАРТА НА КАМПАНИЯТА – ИНТРИГА ЗА ПЪРВОТО МЯСТО
ГЕРБ – ТЕЖЪК УДАР ОТ „МАГНИТСКИ“
ПП – ЗАЯВКА ЗА ПЪРВА СИЛА, НО В КОАЛИЦИЯ С ДБ
ДПС – В БИТКА ЗА ТРЕТОТО МЯСТО
„ВЪЗРАЖДАНЕ“-НАЙ-УСПЕШНИЯТ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ПРОЕКТ В БЪЛГАРИЯ
БСП – ТЕЖКИ РАЗЛОМИ
„БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ – БЕЗЛИЧНОСТ
IV. ИКОНОМИКА
ИКОНОМИЧЕСКИ ЕНДШПИЛ ПРЕДИ И СЛЕД ИЗБОРИТЕ
ЕДНО ЗАБАВЯНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА НЕ ПРАВИ ИКОНОМИЧЕСКА ПРОЛЕТ
УКРАИНСКАТА ИКОНОМИКА И ВОЙНАТА
ОПТИМИЗЪМ, НО ЗА МИНАЛАТА ГОДИНА
ТЕНДЕНЦИИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ОБЕЗОРЪЖАВАТ ПРЕДИЗБОРНАТА ЩЕДРОСТ
НЕ Е ГРЯХ ДА ПОИСКАШ ПРОМЕНИ В ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
МИНИСТЪР ВЕЛКОВА НИ СПЕСТИ ПОРЕДНОТО САМОУНИЖЕНИЕ
А СЕГА НАКЪДЕ?
„В КЪЩИ ИМА МИШЕНЦЕ, ТО СИ ГРИЗЕ СИРЕНЦЕ …“
СЛЕДВАЩАТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРАВИТЕЛСТВО ТРЯБВА „ДА ИГРАЯТ НА МНОГО ШАХМАТНИ ДЪСКИ“
V. ГЕОПОЛИТИКА
„ЛЯСТОВИЧКИ НА МИРА“ – ХИПОТЕЗИ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ВОЙНАТА В УКРАЙНА
МОЖЕ ЛИ ДА НИ ИЗНЕНАДА МОЛДОВА?
VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ИЗБОРИТЕ В КИПЪР – ПРЕДВЕСТНИК НА ПОЛИТИЧЕСКА ПРОМЯНА
РЕСТАРТ НА ПРОЕКТА НА ПЕТРОЛОПРОВОДА БУРГАС-АЛЕКСАНДРУПОЛИС
РЕПУБЛИКА КОСОВО – АКТИВИЗИРАНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ СЪС СЪРБИЯ
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ЗЕЛЕНАТА СВЕТЛИНА ЗА ЕС НЕ ПОДОБРИ ОТНОШЕНИЯТА С БЪЛГАРИЯ
Пълният 90-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. За контакти и абонамент – 0878 852 713
