Анализ: Политиката на правителството допринася за вдигане на цените
Националният статистически институт и Евростат наскоро публикуваха данните за индексите на потребителските цени към декември и съответно за цялата 2023 г. При икономиката на България продължава тенденцията за забавяне темпа на нарастване на цените, докато аналогичната тенденция за Европейския съюз и еврозоната през декември беше нарушена и през следващите месеци предстои да видим дали ще бъде пречупена. Това пише в свой анализ Димитър Чобанов, цитиран от „Труд“.
Фактори
Периодът на висока инфлация в България и Европейския съюз започна в средата на 2021 г.
, като поводът за това беше рязкото нарастване на цената на природния газ, който е основен източник за производството на електроенергия в ЕС. В съчетание с проблемите при веригите за доставки на някои стоки, които възникнаха заради избухването на COVID-19 епидемията и мерките срещу разпространението й, темпът на инфлация бързо се ускори, пише „Труд“.
Предпоставките за инфлацията обаче бяха налице значително преди това. Те произтичат от реакцията на големите централни банки (Федералния резерв на Съединените щати, Европейската централна банка, Централната банка на Англия и др.) спрямо кризата, причинена от пандемията, която се изразява с програми за масирано изкупуване на активи.
Те са емитирани не само от съответните държави, но също така се купуват ипотечни и корпоративни облигации. По този начин централните банки осигуриха огромно количество ликвидност на междубанковите пазари, но и директно интервенираха на пазарите на облигации, като повишиха цените и намалиха доходността им (тоест и цената на финансиране). Това се съчета в еврозоната и с поддържането на отрицателни основни лихвени проценти на ЕЦБ.
Освен това правителствата предприеха мащабни разходни програми за пряко и индиректно стимулиране на потреблението в съответните икономики. Тези съвместни експанзивни действия от страна на паричната и фискалната политика дадоха силен тласък на вътрешното търсене, без да засегнат съществено производството и при ограничени (в някои случаи) възможности за внос. В резултат от това и като се отчете въздействието на посочените по-горе обстоятелства започна бърз растеж на цените най-вече в ЕС, САЩ и Обединеното кралство.
Ситуацията се усложни допълнително от войната в Украйна и стремежа на страните от ЕС и най-вече Германия да намалят зависимостта от доставките на изкопаеми горива от Русия. Това доведе до пренасочване от пренасян по тръбопроводи към втечнен природен газ и евентуално търсене на алтернативи при петрола. Политиката на преход към производство на електроенергия от възобновяеми източници беше друг фактор, който допринесе за допълнително повишаване на цените.
Първоначално инфлацията в еврозоната беше възприемана от официалните институции като едва ли не случайно събитие, което е с временен характер и ще отмине от само себе си.
Само че вместо това да се случи тя продължи да се ускорява, като далеч надхвърли целевата стойност и породи недоверие в способностите на ЕЦБ да прогнозира и да управлява процесите във валутния съюз. Това доведе до силно закъсняла реакция – първоначално бяха повишени основните лихвени проценти, а след това едва в средата на 2023 г. беше преустановена програмата за нетно изкупуване на активи.
Всъщност обаче повишаването на потребителските цени и най-вече структурните проблеми на някои икономики от еврозоната и извън нея допринесоха за забавяне на търсенето и икономическата активност като цяло. Поради това и инфлацията се забави в допълнение към въздействието от затягането на паричната политика и изчерпването на ефектите от фискалните стимули.
Така през 2023 г. в еврозоната и в България темпът на инфлация постепенно се забавяше. В еврозоната инфлацията на годишна база според хармонизирания индекс през януари е 8,6%, докато през декември вече е 2,9%. В България разликата е още по-голяма – през януари тя е 14,3%, докато през декември се забавя до 5%.
Местните фактори за инфлацията в България също е необходимо да бъдат изследвани. Българската народна банка изчака реакцията на ЕЦБ и след това предприе повишаване на минималните задължителни резерви на банките и някои други мерки. МЗР по привлечените от банките средства от нерезиденти бяха повишени от 1 юни до 10%, а от 1 юли МЗР по привлечените средства от резиденти и нерезиденти бяха повишени до 12%.
Честа критика към политиката на БНБ се отнася до високия темп на нарастване на ипотечните кредити, който допринася за поддържане на сериозна активност на пазара на недвижими имоти, въпреки случващото се в еврозоната и най-вече в Германия. Само че се пропуска фактът, че значителен дял (около половината) сделки се финансират не чрез банкови кредити, а от спестяванията на купувачите. Освен това предприемачите, които развиват строителните проекти, не използват в голяма степен доходите си в българската икономика, което не допринася отпуснатите кредити да увеличават съществено ликвидността на местните пазари.
От друга страна политиката на правителството за изпреварващ растеж (спрямо производителността на труда, инфлацията и конкурентните на българската икономики) на заплатите в бюджетната сфера, на пенсиите и поддържането на високи бюджетни дефицити представлява проциклична политика, която силно стимулира потреблението на стоки и услуги и допринася за повишаването на цените им.
Това се потвърждава от анализите както на БНБ, така и на Фискалния съвет – институциите, които открито критикуваха проектите за бюджети за 2023 и 2024 г. именно заради споменатите ефекти. Принос за инфлацията имат и някои национални регулаторни органи.
Резултати
Според НСИ средногодишната инфлация според националния индекс през 2023 г. се забавя до 9,5% (от 15,3% през 2022 г.) като по този начин следва тенденцията от еврозоната. Най-бързо продължава да бъде нарастването на цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки (13,7% средногодишно), следвани от услугите в ресторантите и хотелите (13,5%), развлеченията и културните дейности (12,4%), разнообразните стоки и услуги (12,2%) и здравеопазването (11,6%). При потребителските групи понижение се наблюдава единствено при транспортните услуги (-1,8%) поради по-ниските цени на горивата на международните пазари. Нарастването на цените на съобщенията, облеклото и обувките, алкохолните напитки и тютюневите изделия и комуналните услуги е под средния темп за потребителските стоки.
При отделните групи стоки растеж на цените над 15% на годишна база се регистрира при месото и месните продукти, млякото, млечните продукти и яйцата, зеленчуците, захарта и захарните изделия, бирата, ремонтите на обувки, водоснабдяването, събирането, отвеждането и третирането на отпадъчни води, топлоенергията, домакинските стоки за краткотрайна употреба, ремонтите на автомобили, пътническия въздушен транспорт, стоките и услугите за домашните любимци, услугите в развлеченията и спорта, пакетните туристически услуги, допълнителните услуги по образование и обучение.
Инициативата на правителството за цените на основни групи хранителни стоки „Достъпно за вас“ въпреки добрите си намерения изглежда не дава желания резултат. Твърденията на представителите на правителството, разбира се, опитват да представят ситуацията като по-благоприятна. Статистическите данни на НСИ обаче показват, че след началото на инициативата (от ноември месец) цените на хранителните стоки са започнали да се повишават. Това се отнася за цените на месото и месните изделия, млякото, млечните продукти и яйцата, зеленчуците. По-съществен спад, който обаче следва съществуваща тенденция от предходните месеци, е налице при животинските и растителните масла и мазнини, докато при плодовете цените спадат най-вече поради въздействието на сезонни фактори.
Прави впечатление силното влияние на решенията на Комисията по енергийно и водно регулиране върху равнището и изменението на цените на контролираните от тях услуги. По-горе посочих някои от потребителските групи, при които нарастването на цените е по-бързо от средното за икономиката. Сред тях са доставянето на топлоенергия, водоснабдяването и обработката на отпадъчни води. От друга страна цените на електроснабдяването нарастват през 2023 г. средногодишно с 3,9%. Средногодишната цена на газообразните горива намалява с 36,4% и това би трябвало да се отрази в посока понижение на цената на топлоенергията (която нараства с почти 20%). Тоест в случая регулаторът има различен аргумент от интереса на потребителите.
България и еврозоната
Понастоящем целевата дата за присъединяване на България към еврозоната е 1 януари 2025 г. Решението дали това ще се случи зависи от няколко основни фактора, сред които са синхронизирането на нормативната уредба с изискванията на ЕС и изпълнението на критериите за номинална конвергенция (критерии от Маастрихт). Последните включват участие на лева в Механизма на обменните курсове II за поне 2 години, стабилност на цените, стабилност на лихвените проценти, бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт и държавен дълг под 60% от БВП.
Понастоящем се изпълняват критериите за валутния курс, за лихвените проценти, за публичните финанси (според данните на Министерството на финансите за бюджетния дефицит, които би трябвало да бъдат потвърдени от Евростат), но не се изпълнява критерият за инфлацията. Специфичното при него е, че средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени в страната, която се оценява, не трябва да превишава с повече от 1,5 процентни пункта средната инфлация в трите страни с най-добро представяне (най-ниска инфлация) от Европейския съюз. Тоест в случая няма значение какъв е средният темп на инфлация в еврозоната, а какъв е той в трите страни с най-нисък темп, независимо дали те са част от еврозоната, или не.
Според актуалните данни инфлацията в България според критерия е 8,6%, докато референтната стойност е 4,4% и се определя от Белгия (2,3%), Люксембург (2,9%) и Испания (3,4%). Тоест все още е налице значителна разлика между инфлацията в България и целевата стойност. Тенденцията е тази разлика да се свива, но вероятно критерият няма да бъде изпълнен към момента на оценката.
