Анализ: Кои са новите блъфове и опорки на ПП
Когато противоконституционните лъжи останат ненаказани, те се превръщат в ежедневие за носителите им, а лицемерието в маска за прикритието им. Това пише Иван Тропанкев в свой анализ, цитиран от „Труд“.
От десетина дни върхушката на провалилите се като управляващи на последните избори “Продължаваме промяната” и присъдружната им “Демократична България”, се опитват да преметнат всички с нова опорка. Тезата, че никога няма да подкрепят правителство с първия мандат на ГЕРБ, но ако вторият дойдел при тях, няма да откажат подкрепата им, е христоматиен пример за лицемерие.
Отрязва дървото, прави от него сцена и от висотата й ни убеждава как трябва да се пази природата, е казал народът за такива политици. Има и някои нагли подробности – с подкрепата си ГЕРБ щели да дадат знак, че започвали пречистване. Същото като предишно тяхно искане да паднат на колене и да искат прошка. А какво да кажем за противоконституционното им предложение само хората на възраст над 60 години да гласуват с хартиени бюлетини!?…
Няма как да се очаква безусловна подкрепа. Това, че на Кирил Петков и Асен Василев им се услади да управляват, макар и за кратките шест месеца, е очевидно. Както и, че целта им е била зад популистки мерки, прикриващи щети за държавата, да се работи предимно за лично обогатяване.
А димката “промяна на съдебната система”, целяща отстраняването на главния прокурор, е само, за да не изгубят подкрепата на “жълтопаветниците”. Нима не е по-логично да се състави по най-бързия начин правителство още с първия мандат!? Не е ли загубено твърде дълго време в бавене на топката, уж за да потърсят допирни точки парламентарно представените сили!? Фактът, че има опити за диалог не означава, че има стремеж той да е ползотворен и да не робува на лично его, прикрито зад партийни принципи.
Какво пречи на радетелите за промяна да сложат пред мандатоносителите още при първия опит официално своите 16 политики, залегнали в програмата и вече дискутирани на първата среща между двете партии? Към тях да се присъединят с програмите си и от ДБ. А и от други парламентарно представени партии.
И след обсъждане да стигнат до намиране на управленско мнозинство. Лицемерното отхвърляне на първата възможност и размахването на техния мандат като смокиново листо е всъщност скрита мина, която трябва да взриви моста на разбирателството и трасира пътя към следващите избори. Внушението е, че може и без редовно правителство и че служебното се справя, така че бедите през зимните месеци, няма да са по-големи отколкото при редовно правителство.
Подобни успокоения са контрапродуктивни – защото липсата на работещ парламент винаги ще е пречка, особено в сегашната напечена военна обстановка в Украйна. Що се отнася до третата възможност, за която се “облизват” от ДБ, очакват от БСП, както и примамливата с неутралността си “Български възход”, то тази вероятност може да се осъществи с размиването на отговорността от първите две партии, но без да пропускат от възможността да ползват облагите от реализираната власт.
Точно затова осъществяването на такъв кабинет изглежда проблематично, а и близостта до следващите избори вече ще е изкушаваща пред бремето на лесно разпадащи се договорки. Проблемът на сегашното блъфиране на ПП с опорката “пречистваща подкрепа” от страна на ГЕРБ е, че засега е само празна подкана.
ГЕРБ, които трябва да откликнат, като си самопровалят мандата за съставяне на правителство и “дадат” подкрепа на втория мандат, не дават признаци на готовност, освен с неясни почуквания по спуснатата кукичка, публично тълкувани едва ли не като шегички. А и ПП добре знаят, колко лесно става отмятането от едно или друго подхвърлено предложение.
Но очакването им е най-малко мандатът да стигне до тях. Истината е, че тези, които милеят за избралите ги, би следвало да спрат блъфовете и да се опрат на реалностите. Прехвърлянето от мандат на мандат няма да е ползотворно, само ще доведе до излишно напрежение, което със сигурност ще доведе до ожесточение, заради евентуалният им провал.
И напротив – намирането на съгласие още с първия мандат, ще даде на всички глътка въздух и насочване на усилията към нетърпящите отлагане задачи и търсенето на нови полета на разбирателство. Затова нека самоопределилите се като радетели за промяна, зарежат евтиното препиране на вехти опорки и покажат, че не са на покер маса, а на масата, на която всеки ще поеме своята отговорност и ще направи всичко в името на тези, които са ги избрали.
