Америка променя целите за Украйна

На 1 декември в съвместно изявление с френския президент Еманюел Макрон президентът Джо Байдън повтори своя обет „да продължава с подкрепата за защита на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително предоставянето на политическа, охранителна, хуманитарна и икономическа помощ на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо“. Седмица по-късно държавният секретар Антъни Блинкен повтори американската мантра „нищо за Украйна без Украйна“ (и що свързано с Украйна да не бъде без участието на Украйна (бел. ред.), пише „Труд“.

Но целите на САЩ започнаха да показват признаци на изместване на фокуса.

Очертаха се три промени, които постепенно започнаха да нарастват, като най-значимата почти едва доловимо бе прошепната на 7 декември, когато държавният секретар Блинкен за първи път предложи обещанието на Байдън за „териториалната цялост“ да бъде отворено за по-гъвкаво тълкуване.

Администрацията на Байдън отдавна „изключва идеята за натиск или дори подканване на Украйна към преговори“. Но после, в началото на ноември, след разговори с Москва, съветникът по националната сигурност Джейк Съливан се появи в Киев за разговори с украинския президент Володимир Зеленски.

На тези разговори Съливан „повдигна въпроса за необходимостта от дипломатическо решение на войната“ и в частни разговори натисна Зеленски да сигнализира за готовност за преговори с Русия, както и да се откаже от публичния си отказ да участва в мирни преговори, освен ако президентът Владимир Путин не бъде отстранен от власт“.

Това беше първата промяна. Администрацията на Байдън премина от изключване на възможността да подканва Украйна към преговори до натискане на Украйна да преговаря.

Втората промяна дойде само дни по-късно. Зеленски отстъпи пред натиска САЩ, призовавайки международната общност да „принуди Русия да започне истински мирни преговори“. Но той създаде предварителни условия за преговорите, включително „възстановяване на украинската териториална цялост, обезщетение за всички щети от войната, наказание за всеки военнопрестъпник и гаранции, че това няма да се случи отново“, което на практика отхвърли предложението за преговори.

Публично САЩ продължиха да настояват, че всичко зависи от Украйна: нищо свързано с Украйна да не бъде без участието на Украйна. 

Но в частен план американски служители започнаха да се изказват мнението, че „Зеленски вероятно ще одобри преговорите и в крайна сметка ще приеме да направи отстъпки, както твърдеше в началото на войната“. И това беше втората промяна.

Западни представители започнаха да предполагат, че Зеленски ще направи такъв компромис.

Споменаването на Зеленски „в началото на войната“ изглежда е препратка към предишната готовност на Зеленски да преговаря за статута на спорните източни територии. Още преди войната, през декември 2021 г. Зеленски заяви, че е готов да преговаря за предотвратяване на конфликта: „Не изключвам референдум за Донбас като цяло.

Може да става дума за Донбас, може да става дума за Крим“. Той все още бе отворен за „компромис в Крим“ до 8 март, след като войната бе започнала. В този момент Зеленски все още бе „готов да поведе диалог с Русия за гаранциите за сигурност, за бъдещето на окупираните територии на Донецка, Луганска област и Крим“.

Макар и да каза, „ние не можем да признаем, че Крим е територия на Русия“, той каза още, „но можем да обсъдим с Русия бъдещето на Крим и Донбас“. Добави също, че „Украйна е готова да проведе диалог с Русия за бъдещето на окупираните територии на Донецка и Луганска област“. 

Три седмици по-късно Зеленски все още уточняваше целта си, докато Русия се оттегляше на позициите, които заемаше преди инвазията.

След натиск от страна на САЩ и Великобритания, всичко това се промени. Както показват ноемврийските предварителни условия за преговори на Зеленски, той започна да настоява за пълно възстановяване на териториалната цялост на Украйна. А това включва Донбас и Крим.

В обръщението си към Г-20 на 15 ноември Зеленски отново настоя Русия да изтегли „всички руски войски от територията на Украйна“ и да има пълно „възстановяване на териториалната цялост на Украйна“.

При втората промяна американските служители започнаха да предлагат връщане към конкретна готовност за компромис, каквато преди постоянно обезсърчаваха.

„Двама европейски дипломати, запознати с обсъжданията, заявиха, че г-н Съливан е препоръчал на екипа на г-н Зеленски да започне да мисли за реалистични искания и приоритети за преговори, включително преразглеждане на заявената цел Украйна да си върне Крим, който беше анексиран през 2014 г.

„Западноевропейски служител заяви: „Казваме на украинците, че зависи от тях да решат кога да го направят“, но след това добави: „Но може би е добра идея да го направят по-рано“.

И тази препоръка на САЩ – Зеленски да помисли за „реалистични искания и приоритети за преговори“, предизвика трусовете, довели до третата и най-изненадваща промяна.

САЩ и техните съюзници от НАТО отдавна настояват, че целта е да се възстанови териториалната цялост на Украйна и да се накаже и отслаби Русия. Блинкен се позовава на международния принцип, че „границите и териториалната цялост на една държава не могат да бъдат променяни със сила“ и потвърждава, че ще има „непоколебима подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници, простиращи се до нейните териториални води“.

Но на 7 декември Блинкен едва доловимо промени това послание. Той за първи път предложи, едва ли не шепнешком, че частта „териториална цялост“ от обета на Байдън може да бъде отворена за гъвкаво тълкуване.

Блинкен намекна, че макар да оставят избора на Украйна да запази по-широките си приоритети, САЩ стесняват целите си. Блинкен заяви пред Wall Street Journal, че: „Нашият фокус е да продължим да правим това, което правим, а именно да се уверим, че Украйна има в ръцете си това, от което се нуждае, за да се защити и от каквото се нуждае, за да отблъсне руската агресия, да си върне територията, която й е била отнета от 24 февруари, да се увери, че има основа за икономическа и хуманитарна подкрепа, за да издържи на това, което всеки ден се случва в страната.“

Изненадващата реплика, която Блинкен вмъкна след тази – „да си върне територията, която й е била отнета „, беше добавянето на думите „от 24 февруари“. Това допълнение от три думи изглежда предполага, че когато преговорите най-накрая започнат, САЩ могат да се задоволят Русия да запази суверенитета на Крим и дори части от Донбас. Всичко отвъд това зависи от Украйна. Високопоставен служител на Държавния департамент заяви пред вестника:

„Колко далеч Украйна ще се придвижи на юг и изток е решение, което Киев трябва да вземе в бъдеще.“

И САЩ не са сами. Западните им съюзници повториха новата формулировка на Блинкен. „Някои западни представители заявиха във вторник, че статутът на Крим и Донбас може да бъде предмет на евентуални преговори между Москва и Киев“. Един западен служител заяви, че „за дългогодишните проблеми на Крим и статутът на Донбас може да се говори след това“.

Британските власти определиха „абсолютно необходимия минимум, който Русия трябва да покаже е, че се отнася сериозно към преговорите“ и готовност да се „оттегли на позиции, които заемаше на 23 февруари, преди повторната инвазия“.

Германия заяви, че ще подкрепи каквито и червени линии да очертае Украйна, но добави, че „те смятат за нереалистично очакването руските войски да бъдат напълно изгонени от всички окупирани територии. Освен това смятат, че едно нападение срещу Крим би било потенциална ескалация, която може да накара Кремъл да използва оръжия за масово унищожение“.

Предварителното предложение на Съливан Зеленски да започне да мисли за реалистични искания и приоритети, включително Крим, и повтарянето на новата формулировка от няколко западни съюзници, предполага, че добавката на трите думички на Блинкен не е била случайно изпусната реплика. 

Ако това е така, то предполага вероятността САЩ и техните съюзници от НАТО преминават към открита позиция за възможно прекратяване на огъня – една позиция, при която Русия остава в Крим и района на Донбас, който контролираше преди войната, а окончателният статут на тези територии, да се договаря на по-късна дата.

Тед Снайдър е колумнист по въпросите на външната политика и историята на САЩ в Antiwar.com. Той също така е чест сътрудник на Responsible Statecraft, както и на други търговски обекти.