При какви условия най-често се стават трудови злополуки
ИА „Главна инспекция по труда“ (ГИТ) напомня, че причините, които водят до трудови злополуки, обикновено са повтарящи се и са в резултат на пренебрегване на правилата за безопасност, включително и поради подценяване на риска на работните места, както и от неосъществен ефективен контрол от страна на работодателя и длъжностните лица.
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ участва задължително в разследването на трудови злополуки, довели до смърт, на такива, при които има съмнение, че може да доведат до инвалидност, както и когато са пострадали повече от три лица.
Въпреки това, контролните органи на Агенцията разследват всеки инцидент, който им стане известен, независимо по какъв начин е получена информацията, тъй като, ако не бъдат отстранени нарушенията, довели до него, е възможно те да станат причина за нова по-тежка злополука.
За първите шест месеца на 2023 г.
инспекторите по труда са разследвали 243 бр. инцидента на работното място с различни по тежест последици за потърпевшите.
Причините, довели до тях, разделени по групи, са: притискане, премазване, смачкване; падане от височина; затрупване от земна маса; удар от падащ предмет; поражение от електрически ток; пътно-транспортни произшествия и други причини.
Анализите показват, че 1/3 от тях се допускат в предприятията от преработващата промишленост, като производство на хранителни продукти и производство на метални изделия; следвани от строителство, дейности по охрана и разследване; търговия на едро и дребно и селското стопанство.
В преобладаващата си част трудовите инциденти, разследвани от Инспекцията по труда, са свързани с опасното, а понякога и неадекватното поведение на работещия, често свързано с „мълчаливото“ съгласие на преките ръководители, недооценяване на съществуващите рискове и непознаване или пренебрегване на правилата за безопасна работа.
Анализът на предпоставките, довели до тези инциденти, показва, че причините са комплексни, но най-често са поради липса или непознаване на работните инструкции и правила за безопасна работа с предоставеното работно оборудване и инсталации от страна на работещите.
Работодателите – от друга страна, подценяват задълженията си за провеждане на задължителните по закон обучения и инструктажи по безопасност и здраве при работа и не се ангажират с поддържането на необходимата квалификация на персонала, зает с дейности, изискващи такава.
По-конкретните причини, водещи до трудов травматизъм, са неспазени организационни и технически изисквания при експлоатация и ремонт на оборудването (в т.ч. електрически уредби и съоръжения); работа с машини и оборудване с липсващи или неизправни блокировки и/или сигнализации; извършване на работи на необезопасени площадки (земни/изкопни работи, етажни плочи на строежи и др. подобни).
До риск от трудови злополуки води и натрупваната умора в работещите под натиска от извършване на определен обем работа за по-кратки срокове за сметка на времето, необходимо за обезопасяването при извършването на тази работа.
Полагането на извънреден труд, често със съгласието на работещите, които получават нерегламентирано по-високи възнаграждения, също са причина за преумора. Този извънреден труд много трудно може да бъде установен по време на контрола, тъй като и двете страни (работник и работодател) имат интерес да го прикрият.
За установяване на причините за допуснатите злополуки с работещи лица, инспекторите по труда са извършили 433 бр. проверки за първите 6 месеца на 2023 г., тъй като за един инцидент може да бъде извършена повече от една проверка.
С цел да се гарантира в най-пълна степен животът и здравето на работещите, са спрени 283 бр. необезопасени обекти, площадки, машини и съоръжения.
Актовете за спиране са мярка, която води до отстраняване на нарушения, непосредствено застрашаващи живота и здравето на работещите и са предпоставка за тежки трудови злополуки. С всеки акт за спиране се спасява човешки живот.
Инспекцията по труда напомня на работодателите, че законодателят е вменил цялата отговорност по осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд на тях. Те трябва да упражняват ефективен контрол върху работниците дали спазват въведените мерки за безопасност и имат право да отстраняват работници, ако те не спазват правилата за безопасност.
Работодателят е длъжен да предприеме всички мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и на общите заболявания и на професионалните болести, като приоритетно осигурява колективни средства за защита.
Работниците от своя страна са длъжни да използват лични предпазни средства и да спазват инструктажите за безопасност. Практиката показва, че често такива са осигурени от работодателя, но не се използват от работника.
Работещите имат право да откажат да изпълняват работа, която пряко застрашава живота и здравето им. Често те се съгласяват да я извършат от страх да не загубят работата си, но така поемат риск да загубят живота си.
