100 дни на власт с тройно алиби: Поети ангажименти и нерешени въпроси

Кои са най-важните въпроси, с които правителството се е ангажирало до момента, кои проблеми са все още нерешени, какви са отношенията на правителството с президентството и каква подкрепа среща то от българските граждани, коментираха пред БТА политолозите Любен Стефанов и Борис Попиванов. Преди сто дни, на 6 юни, Народното събрание избра министър-председател, структура и състав на редовно правителство. 

Според Стефанов най-важните въпроси, с които кабинетът се е ангажирал, са били тези, които всъщност са послужили за събирането на тази коалиция от коалиции. Той смята, че това, което от кабинета не успяват да свършат, това е системен проблем на нашата политическа система.

Българските политици като цяло не успяват да се обясняват обстоятелствено и съдържателно на гражданите каква им е работата, какво вършат и защо го вършат, добави политологът.

Според Попиванов правителството се е легитимирало пред обществото като правителство на тройното алиби – антипрезидентското, геополитическото и конституционното. Той каза, че до голяма степен по-сериозните му резултати се свеждат до приемането на закъснелия бюджет за 2023 г.

Коалиция от коалиции

За Стефанов най-важните въпроси, с които кабинетът се е ангажирал, са били тези, които всъщност са послужили за събирането на тази коалиция от коалиции. Той даде пример с приемането на бюджета за 2023 г., поемането на твърда посока към подкрепа на Украйна, приемането на ясна политика за приемане на необходимите мерки за Плана за възстановяване и устойчивост, Шенген и еврозоната, избора на подуправители и управител на Българската народна банка, както и конкретни действия за връщането на България на европейския ѝ път.

Според политолога по време на продължилото почти двугодишно управление на президента Радев България се е превърнала в „една много съмнителна брънка в европейската хомогенна цялост“ като позиции спрямо Руската федерация, спрямо войната в Украйна и въобще спрямо значението на случващото се в света и най-вече – в нашата околност. 

Като друг позитив Стефанов посочи вземането на решение да става пред гражданите и вниманието на широката публика без задкулисни договорки или поне с минимално количество такива. Не оценявам проекта за промени в конституцията като положителен или отрицателен или като някакъв прогрес, тъй като той е на ниво проект, уточни той.

Единственото нещо, което продължава да ни тормози и до днес, това е дали да сменим националния празник от 3 март на 24 май – нещо, на което не му е мястото в Конституцията, коментира Стефанов. 

Според него това, което не успява да свърши кабинетът, това е системен проблем на нашата политическа система – българските политици като цяло не успяват да се обясняват обстоятелствено и съдържателно на гражданите каква им е работата, какво вършат и защо го вършат, добави политологът.

Доверие

Той отбеляза, че избирателната активност намалява прогресивно и цикличността на избирателните дати не са допринесли за повишаване на доверието в партийните лидери и партиите. Политологът добави, че кабинетът „Денков“ страда абсолютно закономерно от това, още повече че коалициите, съставили тази коалиция, си разменяха с много малки разлики водещите позиции и са част от основните заподозрени, затова че партиите са с толкова ниско доверие в страната. От това произтичат вече другите неща, които не мога да припиша като несвършено на кабинета, а като лошо наследство, обясни Стефанов.

Той посочи, че не успява да реагира на всички дразнители своевременно, защото е създадено такова усещане, че това е властта – да се реагира, а не да бъде проактивно правителството, да създава политики, да създава стратегии и визии, които да изпълнява и налага, просто защото има много лошо наследство. Стефанов смята, че имайки предвид как е сформиран и какво стои зад него, какви усилия и какво напрежение и противоборство усещаме и днес, кабинетът върви сполучливо.

Според Попиванов правителството се е формирало и легитимирало пред обществото като правителство на тройното алиби. Първото алиби е антипрезидентското, т.е. необходимостта според партньорите в управлението да бъде сложен край на властта на президента Радев, да бъде заедно с това защитен парламентаризмът и да се сложи по този начин край на политическата криза в България, смята политологът.

Второто алиби е геополитическото – твърдението, че партньорите са се съгласили да управляват заедно, въпреки противоречията помежду си в името на това да утвърдят евроатлантическата принадлежност на България и да дадат по-ясен и недвусмислен сигнал за категорична подкрепа за Украйна във войната и за защита на общата европейска позиция по тази тема.

Третото алиби е конституционното, а партньорите са влезли в тази „сглобка“ с много по-висша цел от това просто да управляват страната и тя се нарича промяна в самата Конституция. 

Бюджет

Попиванов посочи, че половината от тези сто дни са изминали в нещо като полуваканция за управлението, когато нямаше работещ парламент. Той обясни, че поради тази причина не може да се очаква някакво пълноводие от резултати. Според Попиванов до голяма степен по-сериозните резултати се свеждат до приемането на закъснелия бюджет за 2023 г. Доколко е реалистичен, доколко ще успее да запази обявения бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт, не се наемам да гадая, коментира той. 

Останалите действия на това управление бяха предимно насочени в две посоки. Едната е кадровата посока – проблемите с формирането на парламентарни комисии, квоти на държавата в обществени регулатори, избиране ръководства на редица държавни институции, и втората – повдигането на въпроси, които биха могли да бъдат определени като участие в „културни войни“.

Той обясни, че това са въпроси, които не са пряко отнесени към социалноикономическия дневен ред на хората, но засягат по-сериозни, по-трудно решими проблеми на идентичността, историята, ценностите, миналото, традициите в българското общество. Попиванов даде пример с датата на националния празник, въпросите за реакцията на домашното насилие, войната по пътищата.

Попиванов подчерта, че сто дни прави мнозинството, не само кабинетът. Политологът обясни, че кабинетът се движи в рамките на дискусиите в мнозинството, т.е. в рамките на парламентарния дебат, в много висока степен. В кабинета не виждам някаква инициативност, някакъв собствен дневен ред, който да е изпреварващ по отношение на парламентарния, добави той. Попиванов смята, че министър-председателят се стреми да изгражда образ на балансиран човек, който се стреми по-скоро да обединява и да търси такъв тип решения, които вече срещат съгласието на основните политически сили, а не толкова да бъде премиер тип Борисов – да налага собствено мнение, идеи, възгледи. 

Напрежението

Според Стефанов президентската институция трябва да бъде преосмислена, но не спрямо мярката на текущо заемащия длъжността Румен Радев, а в перспектива. Политологът смята, че отношенията на изпълнителната власт с президента в момента са абсолютно измислено условие, конституционно нагнетени и неправилно наелектризирани, защото те са така заложени да бъдат, а не защото академик Денков не харесва Румен Радев или някой министър има обтегнати отношения с някой от секретарите в президентството. По думите му няма как изпълнителната и законодателната власт да толерират освен съдебната власт и някакъв четвърти ъгъл в триъгълника. 

Попиванов коментира, че между кабинета и президентството има не просто размяна на реплики. Това е една постоянна престрелка, която цари не от първия ден, а от минус първия, защото това беше първият случай, в който президентът сне доверието си от кабинета още преди да бъде съставен – когато връчваше проучвателния мандат на Николай Денков, коментира политологът.

Според Попиванов напрежението между президент и кабинет е основната линия на конфронтация в българската политика в рамките на тези сто дни. Самият кабинет до голяма степен се оправдава с това, че е подтикнат от президента да бъде съставен, а той от своя страна го обвинява, че начинът му на функциониране е дълбоко порочен и не отговаря на българските интереси, отбеляза политологът. Попиванов смята, че това са крайности в позицията, които не могат да бъдат помирени, не могат да намерят пресечна точка и вероятно ще останат такива и в бъдеще.

Одобрение или примирение 

Попаднаха ми социологически проучвания последните две седмици, които показват, че българите свикваме с това да се върнем в нормалното – да имаме редовно правителство, поддържаното мнозинство в Народното събрание, което да върши работата си, посочи Стефанов. Той добави, че около 20% изразяват подкрепа за настоящия кабинет, което, по думите му, е повече от достатъчно.

Политологът смята, че от коалиционните партньори зависи доколко кабинетът и парламентът ще получат и имат подкрепа да разширят своето одобрение сред съгражданите ни, като това ще се случва с конкретни действия и мерки. Засега реакциите, а и някои от проактивните действия на кабинета ме зареждат с умерен оптимизъм, обобщи Стефанов.

Смятам, че правителството среща примирението на българските граждани, но не и подкрепата им, коментира Попиванов. Той добави, че социологически проучвания сочат, че много малък дял, не повече от един на всеки петима българи, подкрепя и одобрява сегашния кабинет.

Според Попиванов това е много ниска степен на подкрепа и легитимност. Той отбеляза, че заедно с това над половината българи не желаят да има нови предсрочни избори. Попиванов добави, че хората не смятат този кабинет за особено удачен, но не желаят продължаване на политическата криза с нови избори.

От друга страна, от самите управляващи засега, въпреки взаимните нападки, нито ГЕРБ, нито „Продължаваме промяната – Демократична България“ на този етап са склонни да разглеждат сериозно вариант за оставка на кабинета, за нови избори, за нова конфигурация. Има шанс това мнозинство и този кабинет поне на този етап да продължи да работи и в бъдеще, каза Попиванов.