Златна треска. Какво се крие зад бясното изкупуване на скъпоценния метал от централните банки

Централните банки са закупили почти 393,3 тона злато през третото тримесечие, според Световния съвет по златото (ССЦ). Анализаторите заявяват: това е следствие от кризата на доверието в основните резервни валути.

В чии трезори се е настанил благородният метал и защо Русия все още не го е придобила?

Метал вместо хартия

Около 20 милиарда долара са инвестирани в злато. Това е абсолютен тримесечен рекорд от 2000 г.

насам.

Търсенето на кюлчета през юли-септември е скочило с 28% спрямо същия период на 2021 г. От януари до септември са изкупени 673 тона, повече от която и да е пълна година от 1967 г. насам. Особено се отличиха ЦБ на Турция, Узбекистан, Катар и Индия.

Преди това световните централни банки предпочитаха държавните облигации на САЩ, такива инвестиции се считаха за много надеждни. С нарастването на курса на Федералния резерв тези ценни книжа станаха още по-привлекателни: доходността надхвърли 4,2%.

Блокирането на руските резерви обаче уплаши мнозина. Оказа се, че инвестирането в долара не е безопасно: в случай на разногласия с правителството на най-голямата икономика в света активите могат просто да изчезнат.

Рискове от замразяване и инфлация

Затова централните банки търсят алтернативни варианти за диверсификация на инвестициите.

„Закупуването на злато не предполага връзка с който и да е контрагент. Международната ситуация е много сложна. И финансовите власти не искат да зависят от никоя страна“, обяснява Евгений Шатов, партньор в “Капитал Лаб”

Подобна гледна точка споделя и Антон Старцев, анализатор чуждестранни фондови пазари.

„Активизирането на пазара на злато е свързано с повишена геополитическа несигурност и рискове, които могат да бъдат наречени инфраструктурни. Включително международни санкции“, отбелязва експертът.

В същото време, според него, въпреки рекордните покупки, общият дял на централните банки в общото търсене на злато не надвишава 20%, а бижутерската индустрия остава доминиращият потребител на злато (47%).

Друг фактор са очакванията за рецесия в САЩ. Според финансовия консултант Артьом Звездин, поради това златото може да поскъпне с 25%, до две хиляди долара за унция. Затова се запасяват.

Между другото, благодарение на отслабването на долара, котировките на благородния метал вече растат. Декемврийските договори на Нюйоркската стокова борса са на стойност над 1700 долара.

Инфлацията също повлия: централните банки купуват злато, за да покрият собствените си рискове.

Черен кон

Интересното е, че първите четири купувача представляват само около една четвърт от общите продажби. Както се подчертава в ССЗ, много е отнето от пазара от „неизвестни суверенни“ играчи – централни банки, които не отчитат транзакции.

Такъв пример е китайският. Според наблюдатели Пекин може да е тъмният кон.

„Статистиката на Народната банка на Китай не показва увеличение на златните резерви. Може би това все още не е отразено в отчетите“, предполага анализаторът Антон Старцев.

Според него не е изключена важна промяна на парадигмата за пазара, тъй като Китайската централна банка е най-голямата по резерви с дял на златото малко над три процента. Пекин е в състояние значително да повлияе на глобалния баланс на търсене и предлагане.

Китай не е разкривал структурата на международните резерви от 2019 г. насам, припомня “Блумбърг”. Това „подхранва слуховете, че златото може да е било изкупено тихо“.

Слитъци в резерви

Руската централна банка заяви, че замразяването на значителна част от златните резерви прави придобиването на злато непрактично. Това ще доведе до увеличаване на паричното предлагане и в резултат на това до инфлация.

„В условията на санкции на западните пазари, особено на британските, благородният метал става по-малко ликвиден за международни разплащания. Това означава, че преди стартирането на вътрешните механизми за инвестиране в рубли, закупуването на злато от нашата Централна банка може да действа като фактор в нарастваща инфлация“, потвърждава икономистът Александър Неверов.

Освен това делът на благородния метал в запасите е доста голям – той се увеличава вече няколко години подред. Сега е 21,5 процента – повече от достатъчно за диверсификация. Централната банка купи злато през март и април, когато беше необходимо да се попълнят златните резерви в нестабилна ситуация, включително да се компенсират замразени средства.

В края на февруари резервите на Русия достигнаха 630 милиарда долара, към края на октомври паднаха до 550 милиарда.

Според анализатора Михаил Беспалов, ако вземем предвид блокираните 300 милиарда долара и приемем, че физическият обем на златото не се е променил, тогава делът му в резервите може да надхвърли 40 процента.

В същото време анализаторите предполагат, че Банката на Русия ще възобнови изкупуването на благородни метали през второто тримесечие на 2023 г., когато вносът започне да се възстановява и бюджетните приходи намалеят поради санкциите.