Ще взимаме ли заплати наполовина след приемане на еврото?
Има неинформираност, неразбиране и в същото време манипулиране на общественото мнение и наслагването на тези фактори води до натрупване на негативни нагласи. Това коментира в интервю за БТА проф. д-р Ваня Иванова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, рецензент на монографията „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“ на колектив към катедра „Икономика“ на Стопанския факултет.
„Ако попитате случайно срещнат представител на обществото, средностатистически, какво очаква да се случи на датата 1 януари 2024 г., евентуалната хипотетична дата, съм почти убедена, че много голям процент от отговорите, които ще получите, ще бъде, че цените от левове директно ще се трансформират в евро и ако един хляб струва 1,60 лева сега, ще струва 1,60 евро, а заплатите ще станат наполовина по-малки, защото видите ли, заплата от 1000 лева ще е 500 евро.
Ето го доказателството за абсолютното неразбиране на самата технология на промяната и прехода към единната европейска валута. Цените ще станат същите, но в евро, но заплатите ще станат наполовина и това е масово разпространено и ширещото се сред обществото. Естествено е, че тогава нагласите ще бъдат негативни“, обясни тя.
По думите й още една мантра, която се експлоатира в публичното пространство и с която се свързват рисковете, е това дали и доколко присъединяването ще даде допълнителен инфлационен импулс към вече и без това немалката инфлация в страната и ще доведе до допълнително покачване на цените, оттам до обедняване, нещо, което е очевидно, че никой не би искал да се случи.
„Тук отново като че ли нещата се преекспонират и манипулират съвсем тенденциозно, защото е ясно, че определен краткосрочен инфлационен импулс ще има, той нито ще е толкова голям, нито ще е за толкова дълго и основания за това дава примерът на всички страни, присъединили се преди това.
Дали и доколко инфлацията ще е сериозна, всъщност зависи от нас самите и от възможността да се осъществи много стриктен, последователен, методичен контрол в процеса на конвертирането на националните цени към новата единна европейска валута евро“, обясни проф. Иванова.
Според нея прекалено преекспониран е още един аргумент – възможността да се създадат предпоставки за увеличаване на бюджетния дефицит, за разхлабване и изкушението фискалната политика да не бъде толкова дисциплинирана, колкото досега.
„Истината е, че всичко отново зависи от нас самите и от нашите институции, провеждащи фискалната политика, в частност Министерството на финансите. Тази потенциална опасност си има ограничителни механизми и се противодейства чрез Пакта за стабилност и растеж, което означава, че изкушението да правим по-големи харчове зависи отново от самите нас.
Не бих се притеснявала чак толкова от един такъв риск, свързан с присъединяването, а още по-малко с прекомерната задлъжнялост, която евентуално членството в еврозоната би предизвикало, ако водим недисциплинирана и недостатъчно добре контролирана бюджетна политика, т.е. отново зависи от нас самите“, категорична е тя.
Според професорът отлагането на присъединяването на България към еврозоната е сигнал, че не сме си свършили работата така, както трябва, и че усилията не бяха достатъчни, включително институционалните промени, защото е ясно, че борбата с инфлацията е един по-дълъг процес.
По думите й то означава също негативни последици в краткосрочен план и негативни сигнали към чуждестранните инвеститори за това, че процесите се забавят и на страната ни не може да се гледа като на много надежден партньор.
Според проф. Иванова негативните последици за страната от това могат да бъдат в средносрочен и дългосрочен план, ако не интензифицираме усилията. На първо място негативна последица би могло да бъде неповишаването на кредитния рейтинг, което е ясен сигнал за инвеститорите, че процесите не протичат със скоростта, с която е необходимо, посочи икономистът.
Негативна последица от непромяната на кредитния рейтинг е непромяната в лихвените проценти, което е нещо, което оскъпява всяка една трансакция, добави тя.
Ваня Иванова посочи още, че негативната последица ще дойде и в известна инерция, загуба на скоростта и интензитета, с които сме склонни да доведем докрай реформите, защото всяко нещо, отложено във времето, води до намаляване на ентусиазма, с който се осъществяват тези трансформации.
