Кеворк отсъди: ПростоКиро е Смешникът на последните три десетилетия

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

И изведнъж Ники каза: „Евалла на Кирил Петков за смелостта!“Смаях се. Какво бях пропуснал? Помислих си, че сигурно ПростоКирчо се е изповядал по телевизията и честно си е признал всички глупости – някои от тях невъобразими дори за държава като нашата – които екзалтирано изговори и сътвори само за някакви си шест месеца.

Трябва да е била дълга изповед, наквасена тук-там с някоя сълзица и, разбира се, одухотворена с нова порция сочни лъжи – понеже те са по-важни за ПростоКирчо от всичко друго, те го съчиняват такъв, какъвто се мота пред очите ни.

Какъв наивник съм! Ники имал предвид съвсем друго – изгонването на 70 руснаци – градинари, готвачи, техници и тук-там и някой истински дипломат.

Това нарича Ники „смелост“, а е умно момче и би трябвало веднага да прецени, че за никаква смелост не става дума, а за театрализирана операция, подсказана на паникьосания Кирчо, за да спаси нещичко от потъналата гемия, пълна с развалена риба, която той, неизвестно защо, наричаше „кабинет на промяната“.

Ако това е смелост, тогава трябва да приемем, че днешната българска политика вече не може да се справи с прояви на очевидна инфантилност и дори на налудност. Здравото в нея, доколкото е запазено, сериозно е застрашено – защото простотиите и изобщо цялостното поведение на Кирчо, и хора като него, със сигурност са заразни. По начало, простащината винаги е била привлекателна в тукашната политика, лесно се усвоява, а и прави впечатление на простолюдието.

Неграмотността пък никого не дразни – просто, защото няма с кого да сравняваш неграмотника. Останаха малцина кадърни, речовити, едро скроени политици. Прескачат се един друг политически лилипути, които се имат за великани.

Те лесно се подават на всевъзможни внушения – например, напоследък като диви свине се втурнаха към най-новата далавера – оказа се, че да си русофоб, сега е по-престижно и по-изгодно дори от това да си „гей като шансон“ – изглежда, в гейската номенклатура „шансонът“ заема едно от най-предните места.

Впрочем, този лаф е на Робърт Паркър. Той има и един друг лаф: „Тия биха правили секс и с риба тон, ако имаше как да се уреди“. И той ми се вижда подходящ за политическото съсловие, поне за част от него.

Да се върнем към темата за смелостта – макар че, да общуваш с риба тон също изисква немалка смелост. ПростоКирчо само за шест месеца успя да спечели негласната надпревара за най-одиозният премиер на Прехода – нещо повече, той направо може да бъде обявен за Смешникът на последните три десетилетия.

Не бива да се търсят много сложни комбинации зад внезапното му появяване. Човекът е лесен за разгадаване, още по-лесен е и за употребяване. Притежава преданост в неограничени количества – само трябва да бъде упътен, към кого да я адресира – плюс несръчност в още по-големи количества. А и винаги можеш да го пуснеш по бобслея и да се отървеш от досадника.

По-трудно е, когато трябва да го теглиш нагоре, към горните етажи на Властта – нещо, което се опитаха да направят едни наши новооткрити братовчеди. Нямаха траен успех, но, все пак, ни уредиха с една-две екстри – например, от есента Кирчо няма да го има и ще внасяме големи количества Студ.

Не е малко.

ПростоКирчо здраво се стара, не трябва да отричаме това. И ни изправи пред един труден въпрос: кое е по-опасно за народеца – вродената глупост на един управник, набързо събран от чаркове втора употреба, или смелостта на същият този глупак?

Нямам засега точен отговор, но ми се привижда нещо, още по-опасно – една опашка от кирчовци, очакващи часа си след ПростоКирчо. Те нямат никакви колебания или задръжки – също като Асенчо, сиамският близнак на Кирчо, който без никакви угризения тръгна да събира нов, втори кабинет, все едно, че няма нищо общо със зрелищния провал на първия.

Да кажем сега едно евалла на Ники Кънчев, който ни подтикна да размишляваме над безстрашието на глупостта. Още преди 15 години, май 2007-а, написах специална дописка за него – сега ми се вижда леко възторжена, но не се отказвам от нито една оценка в нея.

Нарекох го „Резервният голям играч“ – и той наистина си беше и остана голям „играч“ – истинско явление в коварното поле на телевизията. А го нарекох „резервният“, защото ми се искаше да го виждаме извън ролите му в шоу/риалити програмите, в които той е без всякаква конкуренция.

И тогава имаше, и днес има и продукция в „Дарик радио”, която подсказва за огромните му възможности в сериозните жанрове. Един-два пъти ме е интервюирал – и ми е било интересно като с никой друг, всичко му е ясно в занаята. „Стани богат“ и „ВИП Брадър“ само намекваха, какви страхотни качества има.

Сега започва ново шоу/игра в Нова телевизия и със сигурност отново ще има успех. Отгоре на всичко е и добър човек, можеш да му се довериш за всичко – така съм го усещал през 2007-а и това не се е променило и досега.

И изведнъж този проницателен добряк провижда „смелост“ в една от рутинните глупости на ПростоКирчо. Акцията му срещу руското посолство не е нищо друго, освен опит да прикрие провала на кабинета си, да се самогероизира, да изглежда като „мъж като шансон“.

Макар че, никакъв шансон няма да дочуем – по-скоро някакво хлипане от безкрайната ария на предаността, с която вече е досадил и на опекуните си. Руското посолство наистина бе пренаселено – особено, ако трябва да се спазва принципа на реципрочност между представителствата на две страни.

Пък и руснаците нямат нужда от дипломати, които да ровят из тайните ни, просто защото нямаме никакви тайни, те знаят дори и онези пикантерии, за които нашите служби може би само се досещат. Пък и каква тайна е, че ПростоКирчо има навика да ровичка под полата на началничката на кабинета си – особено, когато се катерят по някое стълбище.

В зоната на еротичното, той несъмнено притежава широко амплоа: ту го заварват да оценява художествените качества на продукцията на един гей-сайт, ту го хващат да търси нещо под чужда пола/женска. Изобщо, сексуалният му радикализъм се е разпрострял нашироко и това със сигурност впечатлява хората с традиционни вкусове – какъвто несъмнено е и Ники.

Тази Кирчова освободеност може да се приеме и като своеобразна смелост – и тя е толкова важна за напредъка ни към новите цивилизационни устои, колкото и милувките на педерастите около Софийската централна баня преди 10 ноември 1989-а допринесоха за падането на комунизма.

Връзката между изявите на Кирчовата сексуалност и успешната му битка срещу всичко руско заслужава да бъде обгледана от бъдещите изследователи. Тогава, от дистанция на времето, много неща ще бъдат преценявани по-справедливо и няма да бъдат окачествявани като изстъпленията на един разпасан ум.

Но дори и сега, обективният наблюдател ще приеме за нещо напълно приемливо корелацията – или „куролацията“, както Кирчо редактира тази дума, за да търси по-дълбокия й смисъл – между публичното опипвачество и патърдията около една банална дипломатическа процедура. Корелация или куролация, все едно – ПростоКирчо се оказа майстор в пускането на димни завеси и като цяло майстор в производството на дим.

Повече не е и нужно, за да си български премиер днес. А по времето на соца, уменията на Кирчо със сигурност щяха да бъдат оценени по достойнство и той щеше да бъде назначен за отговорник по пушеците в телевизионните вариететни програми.

Нямаме все още обяснение, защо димната му кариера толкова упорито подклажда след десетилетия късната му русофобия – но нека оставим това бяло петно на бъдещите му изследователи.

Както стана вече дума, днес късната настървена русофобия осигурява нелош поминък. И не е нужна никаква смелост, за да я демонстрираш.

То е, все едно, в годините на соца да се дереш срещу американския империализъм – немалко от ония слагачи днес станаха видни русофоби. Писаха книги – примерно манекенът Агов – срещу американското „зло“, сетне, без никакво прекъсване, започнаха да пласират скудоумията си за съветската  „Империя на злото“. Пумпали безподобни.

Но немалко телевизионни предавания си падат по тях, защото и тяхната съвест отдавна е отровена от непрекъснатите пируети пред поредните властници. Хубаво им е да общуват с типове, в които има по-малко съвест, отколкото дори в един гипсов манекен. ПростоКирчо поне е ясен – готов е на всичко, за да го пласират или задържат във Властта и не крие това.

Доста е отегчителен и някои от соловите му изпълнения предизвикват обратен ефект – такъв е случаят с изгонването на руските дипломати и служители, той вероятно е предизвикал допълнителната неприязън на широката публика.

Тя е наясно, какви въртиопашки са някои от най-активните русофоби. Нито един що-годе улегнал политик няма да одобри прекалената разправия с руснаците, освен ако не е истински мъж – като онзи Тафров, например.

Както и да е, на Кирчо все някой ден ще му уври главата, както се случи с президента Плевнелиев – години наред той мачкаше по всевъзможни начини Трети март, свидеше му се дори да каже, кой ни е освободил от турско робство. Накрая, все пак, узря за истината – тия дни казал в интервю за БНТ: „Да, Русия ни е освободила от турско робство и ние трябва да бъдем благодарни, но не и да раболепничим“. Признанията на политическите къснозрейки винаги са вълнуващи.

Иначе, ако става дума за раболепничене, нашите слагачи са наясно, чии подметки трябва да целуват – от всички познати техники на харесването, тази е най-подходяща за тукашните политически рибоци. И това също може да се приеме за своеобразна смелост – смелостта обаче на все още несъстоялия се човек, който в своята разбърканост може да ни навлече големи беди.

Смелост, която обичайно е съпроводена с направо налудно говорене – тия дни кирчовци непрекъснато опяват, че „цялата страна не иска избори, а стабилна власт“. И току-що провалените щели да осигурят въпросната „стабилна“ власт.

Ето така оскотява публичното говорене.

А ние се тътрим като сомнамбули към Катастрофата – и вече невидими един от друг от пушеците на кирчовци.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”, заглавието е на Promiana.eu

Материалът <strong>Кеворк отсъди: ПростоКиро е Смешникът на последните три десетилетия</strong> е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ