ISW: ЕС удря със санкции руския военно-промишлен комплекс
Европейският съюз (ЕС) изглежда е готов да забрани износа на прецизни металорежещи машини и ключови компоненти за оръжейно оборудване за Русия. Ако забраната бъде въведена и ефективно прилагана, тя би могла да нанесе значителен удар върху руската отбранителна индустрия (ОИБ), като се има предвид значението на прецизните металорежещи машини в промишленото производство.
Това посочва в дневния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW).
На 15 ноември агенция „Блумбърг“ съобщи, че в 12-ия пакет от санкции на ЕС се предлага забрана за износ на прецизни металорежещи машини и машинни части, които Русия използва за производство на оръжия и боеприпаси, като например заваръчни апарати, литиеви батерии, термостати, двигатели и мотори за дронове.
Агенция „Блумбърг“ съобщи, че Русия внася прецизни машини и прецизни металорежещи инструменти от Европа, за да поддържа производството си на боеприпаси и други усилия в областта на военното си производство. През юни 2021 г. Bne Intellinews съобщи, че почти пълната зависимост на Русия от прецизни металорежещи машини, произведени в Европа и САЩ, я прави особено уязвима към подобни санкции, и отбеляза, че по това време Русия внася почти всички необходими ѝ прецизни машини.
Русия все повече се опитва да разработи решения за заместване на вноса с прецизни металорежещи машини западно производство през 2023 г., вероятно в подготовка за западните санкции, насочени към тази уязвимост.
През май 2023 г. руското правителство одобри „Концепция за технологично развитие до 2030 г.“, която насърчава вътрешното производство на високотехнологични продукти, като например прецизни металорежещи машини, и задължава местните предприятия да произвеждат поне 75 % от високотехнологичните продукти на Русия до 2030 г.
Руският държавен отбранителен конгломерат „Ростех“ съобщи през август 2023 г., че руската група STAN, най-големият местен производител на прецизни металорежещи машини, която „Ростех“ закупи през 2019 г., е основен елемент от руската програма за заместване на вноса.
Ръководителят на дъщерното дружество на Ростех RT-Capital Семьон Якубов заяви на 26 октомври пред в. „Комерсант“, че Ростех се надява да използва STAN Group, за да задоволи „голямата нужда“ на Русия от модерни прецизни машини при липсата на западен внос.
Якубов заяви, че западните санкции и войната в Украйна рязко са увеличили търсенето на военни и граждански машини в Русия, произвеждани в страната.
Ябуков отбеляза, че STAN не е в състояние да изпълни дори една трета от общия обем на поръчките на Русия за прецизни машини през 2023 г. на стойност около шест милиарда рубли (приблизително 67,1 милиона долара). Ябуков заяви, че търсенето на прецизни машини в Русия е „много по-голямо“ от настоящите ѝ производствени възможности.
Според съобщенията Дания ще започне да инспектира и евентуално да блокира руски петролни танкери в опит да наложи таван на цените на руския петрол и застрахователните разпоредби на Европейския съюз (ЕС).
Financial Times (FT) съобщи на 15 ноември, че ЕС е предложил мерки, които ще позволят на Дания да инспектира и блокира руски петролни танкери, пътуващи през датските проливи.
Тези мерки са част от усилията на ЕС да наложи ограничението на Г-7, изискващо от западните застрахователи да покриват само руски превози, при които петролът се продава за по-малко от 60 долара за барел.
Неназован високопоставен европейски правителствен служител заяви пред FT, че „почти нито един“ от руските морски превози на петрол през октомври 2023 г. не е бил под тавана от 60 долара за барел.
FT също така съобщи, че ЕС е загрижен, че руските танкери нарушават разпоредбите на ЕС, като често пътуват с фалшифицирани финансови отчети или с незападни застраховки.
Украинското правителство постигна споразумение с международни застрахователи, което ще осигури достъпно покритие за плавателни съдове, превозващи зърно и други важни хранителни продукти през черноморския коридор за граждански плавателни съдове, на фона на продължаващите усилия на Русия да забрани корабоплаването през коридора.
На 15 ноември Financial Times (FT) съобщи, че украинското правителство е постигнало споразумение със застрахователния брокерски гигант Marsh McLennan за осигуряване на застраховка „Каско и отговорност“ от лондонските фирми Lloyd’s на стойност до 50 млн. долара за всеки кораб, превозващ селскостопански стоки.
Украинският министър-председател Денис Шмихал заяви, че това споразумение ще позволи на Украйна да „осигурява жизненоважни хранителни доставки за света, като същевременно подкрепя украинската икономика и поддържа Черно море отворено за международна търговия“.
Руските сили непрекъснато нанасят удари по украинската пристанищна инфраструктура и минират райони в Черно море, за да откажат свободата на корабоплаването в коридора.
По време на среща с представители на руската избирателна комисия на 15 ноември руският президент Владимир Путин заяви, че руското правителство ще потуши всякаква външна или вътрешна намеса в изборите.
Путин заяви, че руското правителство „ще продължи да прави всичко необходимо, за да предотврати всякаква незаконна намеса в изборните процеси“.
Забележително е, че Путин не спомена изрично президентските избори през март 2024 г., нито пък обяви своята президентска кампания.
Последните проучвания на общественото мнение в Русия сочат, че около половината от руснаците продължават да подкрепят войната в Украйна, но и Русия да участва в мирни преговори.
Центърът „Левада“ – независима руска организация за социологически проучвания – съобщи на 31 октомври, че 55% от участниците в неотдавнашно проучване смятат, че Русия трябва да започне мирни преговори, докато 38% са за продължаване на войната.
Центърът „Левада“ отбеляза, че макар тези цифри да са се увеличили леко между септември и октомври с четири процента, те до голяма степен са останали постоянни от юли 2023 г. насам.
Център „Левада“ добави, че подкрепата за пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна остава висока, като 76% от респондентите заявяват, че подкрепят руските военни операции в Украйна.
Център „Левада“ съобщи, че 62% от анкетираните руснаци смятат, че пълномащабната инвазия се развива добре, докато 21% от респондентите смятат, че войната се развива разумно или много зле за Русия.
На 14 ноември Левада център съобщи, че две трети от анкетираните смятат, че Русия се движи в правилна посока, а от тези, които смятат обратното, 45% посочват войната в Украйна.
На 15 ноември опозиционната руска изследователска организация „Руско поле“ съобщи за подобни цифри в подкрепа на преговорите, като отбеляза, че 48% от анкетираните са заявили, че Русия трябва да участва в мирни преговори, а 74% биха подкрепили руския президент Владимир Путин, ако той подпише мирно споразумение „утре“.
„Руско поле“ посочва, че 36% от респондентите смятат, че войната върви добре за Русия, докато 25% смятат, че войната върви зле за Русия, и че респондентите, които се доверяват на каналите на Telegram, два пъти по-често смятат, че войната върви зле за Русия, отколкото тези, които разчитат на руската държавна телевизия.
Съобщава се, че Yandex NV – нидерландската холдингова компания на руската компания за интернет технологии Yandex – се стреми да продаде всичките си руски активи до края на 2023 г., което ще позволи на руското правителство да увеличи още повече влиянието си върху руското информационно пространство.
На 14 ноември Ройтерс и Блумбърг съобщиха, позовавайки се на запознати източници, че Yandex NV вероятно се стреми да продаде всичките си руски активи, а не само контролния пакет акции, до края на 2023 г.
Един от източниците на Ройтерс твърди, че Yandex NV се стреми към пълно откъсване от Русия, докато друг източник заявява, че пълното напускане е вероятно, но не е решено. Ройтерс и Блумбърг съобщиха, че Yandex NV ще проведе среща на борда на директорите по сделката в края на ноември и се надява да финализира сделката до декември 2023 г.
Кремъл се опитва да криптонационализира Yandex чрез принудителни мерки поне от лятото на 2023 г. и според съобщенията е одобрил предишна сделка за продажба на руските дялове на Yandex на филиал на първия заместник-ръководител на руската президентска администрация Сергей Кириенко.
Усилията за криптонационализация на Yandex вероятно подкрепят подготовката на Кремъл за президентските избори в Русия през 2024 г.
