ЕКСКЛУЗИВЕН коментар в Promiana.eu: Творци и диктатори или винаги с властта

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Наскоро, ровейки се из руския печат в Интернет, попаднах на текст, който ме шокира: „511 руски интелектуалци подкрепят Путин!“. Прочетох листата с подписалите се за него и останах изумен. Една голяма част от най-прочутите, познати и у нас, имена на писатели, артисти, музиканти, художници, кинорежисьори стоеше под тази, наистина, позорна подписка.

За диригента със световна кариера Валери Гергиев знаех вече, защото се писа доста и у нас, че е изгонен от цяла Европа и Щатите заради това, че  подкрепя активно  Путин, окупацията на Крим и войната. И диктаторът от Кремъл реши да го награди. Да го направи генерален директор с неограничена власт на оперните театри на Москва и Петербург, както през царско време е имало Имперска дирекция на театрите.

А настоящият директор на Болшой ще бъде уволнен, защото не се подписал за него! Примадоната с шеметна кариера на Запад, Ана Нетребко също се подписа, но когато разбра, че светът я порица, се отрече от подписа си, за да може да продължи гастролите си от Скалата през Париж и Лондон до Метрополитън. В отговор Путин забрани достъпа й до Болшой и всички родни сцени!

Останах изненадан обаче от твърдата подкрепа на диктатора от страната на познатия и ценен и у нас виолист и диригент Юрий Башмет с неговите Московски солисти. Той заяви, че светът, особено Западът, можел само да завижда на Русия, че имала такъв велик вожд, тоест, президент.

„Да, на Запад ни завиждат за нашето пространство, и особено за нашия велик президент, какъвто те никога не са имали, за нашето качество, затова, че сме млада и безкрайно устремена нация“, каза той за жълтия, преливащ от лъжи, вестник „Аргументи и факти“. И благодарността на неговия вожд, почитателя на Иван Грозни и Сталин, не закъсня, Башмет получи за 1 май, Народен орден на труда!

Малко смешно звучи за един диригент, като орден за стругар- стахановец. Същата се оказа и позицията на неговия колега Владимир Спиваков, прочутия цигулар и диригент сега на Националния оркестър на Русия.

Не знам доколко „млада“ и дееспособна е сега руската нация, но повече от три века води завоевателни войни, при това „устремено“! Та и войната от 1877- 78 година се оказа не за друго, а за Проливите и излаз към топлите морета, една отколешна руска мечта, след 8 неуспешни руско- турски войни преди това, в които Матушка Русия не е знаела, че на Балканите има нейни поробени братя славяни – българи, от които е получила църквата и азбуката.

А когато разбра, реши, че трябва да станем Задунайская губерния!  А след 1944 г. и неофициално „съюзна република“ та ни доведе до това положение, след като преди това бяхме определени от света като най- бързо развиващата се страна или „Швейцария на Балканите“…

Листата на елитните руски интелектуалци- путинисти е наистина „впечатляваща“. Ще изброя само част от най- известните и у нас руски творци: актьорите Алексей Баталов, Михаил Боярски, Людмила Чурсина, Николай Бурляев, Василий Лановой, Фьодор Бондарчук.

Сред тях е и режисьорът Никита Михалков. Да не забравяме, все пак, че е син на съветския поет Сергей Михалков, автор на текста на химна на СССР. Творец, рядко надарен, и актьор, и режисьор и сценарист, но винаги близо до властта.

Наистина, можем само да ги съжаляваме. Вместо да поведат руснаците срещу Кремъл, те чакат благоволението на своя полудял фюрер. Интересно е, че по времето на Хитлер в Германия също е имало някои творци- колаборационисти.

Такъв е бил, например, прочутият диригент Вилхелм Фуртвенглер, един от най- значимите музиканти на ХХ век,  но мнозина немски интелектуалци са били против властта и немалко от тях са емигрирали или потънал в мълчание. Докато в Русия, както виждаме сега, не е така. Там Путин държи цялата власт, дори и културата, като лично назначава, уволнява или награждава директори на големи театри, оркестри, музеи, галерии, киностудии. Това е видно и от листата, където има и доста такива. За тези двайсет години този човек се разболя от безмерната си жажда за власт над тази огромна държава.

И тя, за съжаление, вече не е онази, която очаквахме да стане след 1991 година, демократична, модерна, а се , след като започна да руши братска Украйна, да убива жени и деца, се превърна в реална заплаха за света и разпали тази, всъщност, Трета световна война. Наистина, невероятно е, че Кремъл роди един нов Хитлер, който за разлика от него, убива и своите!

Спомних си тук за тази крилата фраза: „винаги близо до властта“. Това беше максимата и на повечето от нашите творци след 1944 година.

Една част се бяха примирили с диктатурата и благоразумно мълчаха, след като помнеха Народния съд и репресиите от времето на Сталин и Червенков, помнеха трагичната съдба на жертвите на т.н. „Народен съд“  Райко Алексиев, Борис Йоцов, Змей Горянин, Фани Попова- Мутафова, Яна Язова / били са осъдени 107 български интелектуалци!/, докато други станаха лакеи на властта, певци на режима. По Живково време политиката към културните дейци се промени. Властта започна да ги купува.

Най- типичният пример беше Левчев. Същият, който смело възрази на правешкия каскет с думите:  „Скъпи другарю Живков, аз ви обичам и вие не можете да ми възразите да ви обичам!“

 И за разлика от другите соц- страни като Полша, Румъния, Чехословакия ние, с няколко скромни изключения, почти нямахме сериозни противници и критици на режима, прочути дисиденти, емигранти като Вацлав Хавел или Александър Солженицин.

Нашите творци, особено писателите, и то верните на режима, просто бяха купени, с членство, съпроводено с ред привилегии в Съюза на писателите, с награди, звания, луксозни курорти, задгранични командировки, издаване на техни книги в чужбина с наши пари, дори със синекурни длъжности, с високи хонорари за бездарни книги в големи тиражи, които дори не се продаваха, но се претопяваха, за да се преиздадат и хоноруват отново!

Те са вече забравени. Кой чете днес Ст. Ц. Даскалов, Камен Калчев или Младен Исаев?  Слава Богу, че това време мина и сега се видя кой какъв е. За съжаление в „братска“ Русия не е така. Колкото и невероятно да ни звучи, там все още шестват старите порядки от сталиново време. И ако не си твърдо с властта, значи си против нея.

„А всеки истински интелектуалец, казваше великия Албер Камю трябва да е винаги против или поне коректив на властта, каквато и да е тя“. Добре е, че у нас нещата се промениха и стара европейска България отново се завръща към корените си. И добре е, че гласът на нашата интелигенция вече по- силно се чува…

Огнян Стамболиев, ПЕН- България, специално за Promiana.eu

Материалът <strong>ЕКСКЛУЗИВЕН коментар в </strong><strong>Promiana.eu</strong><strong>: Творци и диктатори или винаги с властта</strong> е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ