Доклад на ISW разкри кое забавя действията на фронта в Украйна
Украинските и руските сили продължават да водят бойни действия в Източна и Южна Украйна, въпреки че дъждовното време вероятно ще продължи да забавя темпото на сраженията до пълното настъпване на зимните условия.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Руски военнен блогър твърди, че украинските сили продължават да се защитават от силна група руски сили, която атакува край Авдеевка, и че украинските войски запазват инициативата в Южна Украйна.
Военният блогър добави, че е рано да се обявяват каквито и да било руски победи, за да се избегне създаването на погрешни впечатления за ситуацията на бойното поле.
Друг руски блогър отбеляза, че лошото време възпрепятства използването на бронирани машини в западната част на Запорожка област, но че украинските сили все още атакуват руските позиции с пехотни части.
На 18 ноември Министерството на отбраната на Обединеното кралство (МО) оцени, че нито една от страните не е постигнала съществен напредък в направленията Купянск и Авдеевка, както и в източния (левия) бряг на Херсонска област – където се водят най-интензивните сражения.
МО на Обединеното кралство добави, че непосредствените изгледи за значителни промени на фронтовата линия са по-малко, тъй като започва да настъпва студено зимно време. Украинските военни очакват, че Русия ще започне трета вълна от атаки срещу Авдеевка.
Застудяването на времето през зимата вероятно ще предизвика възобновяване на по-активни бойни действия, а продължаващото дъждовно време едва ли ще спре украинските или руските атаки.
През нощта на 18 срещу 19 ноември руските сили нанесоха още една серия от удари с безпилотни самолети, насочени предимно срещу Киевска, Полтавска и Черкаска област. На 19 ноември украинските военновъздушни сили съобщиха, че украинската противовъздушна отбрана е унищожила 15 от 20-те руски дрона Шахед-131/-136.
Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат заяви, че серията удари не е довела до жертви или критични щети и че това е „отличен резултат“.
Руското министерство на отбраната (МО) заяви, че руските сили са нанесли удари по украински складове за боеприпаси в град Кировоград, Кировоградска област и Олшаница, Киевска област, както и по склад за гориво на летище Канатово, Кировоградска област.
Пламенният националист и бивш руски офицер Игор Гиркин официално обяви намерението си да се кандидатира на президентските избори в Русия през 2024 г. въпреки затвора. Гиркин призна, че публикацията му от 30 август, в която твърди, че е по-добър от руския президент Владимир Путин, е имала за цел да привлече внимание, преди да обяви официално намерението си да се кандидатира за президент като независим кандидат.
Гиркин твърди, че сегашното руско правителство се страхува от неговата номинация, тъй като тя би нарушила плановете на Кремъл да издигне фалшиви кандидати срещу Путин, тъй като Путин е „единственият победител [на президентските избори], който вече е известен предварително“.
Гиркин признава, че да се кандидатираш на руските президентски избори е „все едно да седнеш на масата да играеш с измамници“, но че обединяването на съмишленици „патриоти“ чрез изборите е поражение за руските чиновници, живеещи на заблудената „планета на розовите понита“.
Гиркин се обръща към Движение „Руски стрелци“ (ДСБ), което е подкрепило защитата на Гиркин срещу наказателното му дело за предполагаемо дискредитиране на руските военни, с молба да помогне на кандидата да получи необходимия брой подписи, за да се кандидатира като независим кандидат.
Обявяването на Гиркин за президент показва възможен разрив между „Руски стрелци“ и съпругата му Мирослава Регинска.
Регинска е първата, която преписва предишните писма на Гиркин от затвора, за да ги публикува в Telegram, но не твърди, че е публикувала съобщението за президентската кампания на Гиркин на 19 ноември и все още не е потвърдила президентското съобщение на Гиркин в собствения си канал в Telegram.
Регинска е твърд защитник на освобождаването на Гиркин от първия ден на неговото лишаване от свобода през юли 2023 г. и изглежда поддържа връзки с руски ветерани, които подкрепят освобождаването на Гиркин, така че мълчанието ѝ по отношение на последното съобщение на Гиркин е забележително.
Регинская и „Руски стрелци“ си противоречат на 8 ноември, когато „Руски стрелци“ призовава свидетели, които да говорят в полза на Гиркин по време на процеса, но Регинская заявява, че набирането на свидетели по „други канали и от други лица не е съгласувано с общата защита и може да бъде опасно за Игор [Гиркин]“.
На 15 ноември „Руски стрелци“ обявява, че е намерила няколко такива свидетели за Гиркин, въпреки изявлението на Регинская от 8 ноември.
Руското министерство на отбраната (МО) може би цензурира нередовните руски въоръжени формирования като част от продължаващите усилия за официализиране на нередовните сили на Русия и установяване на по-голям контрол върху руското информационно пространство.
На 19 ноември батальонът „Восток“ на Донецката народна република (ДНР) заяви, че Министерството на вътрешните работи на ДНР е издало заповед за цензура, с която забранява на батальона да „показва своя живот и дейност“.
В момента батальон „Восток“ служи в граничната зона на Донецко-Запорожка област и почти всеки ден предоставя актуална информация за ситуацията в своя сектор на фронта.
Възможно е вътрешното министерство на ДНР да администрира заповедта за цензура като част от продължаващите усилия на руското МО да официализира народното опълчение на ДНР/Луганската народна република (ЛНР) в състава на руските въоръжени сили, което преди това е предизвиквало ответни реакции в руското информационно пространство.
ISW подробно съобщи за продължаващите усилия на Кремъл за цензура, насочени срещу руските милитаристи и държавните медии.
На 19 ноември украинските власти обявиха, че Богдан Ермохин, украински тийнейджър, когото руските власти насилствено депортирали от окупирания Мариупол в Русия и се опитали да го призоват в армията, се е завърнал в Украйна.
Ръководителят на администрацията на украинския президент Андрий Ермак заяви, че връщането на Ермохин е станало в рамките на програмата на украинския президент Володимир Зеленски „Да върнем децата в Украйна“.
Ермак и украинският омбудсман Дмитрий Любинец заявиха, че Катар и УНИЦЕФ са посредничили при връщането, а Любинец отбеляза, че за първи път УНИЦЕФ участва в усилията за връщане на украински деца от Русия.
Русия диктува на Ермохин да пътува до трета държава, за да се срещне с роднина, след като навърши 18 години, и Ермохин навършва 18 години на 19 ноември и се среща със сестра си в Беларус, преди да се върне в Украйна.
Назначеният от Кремъл комисар по правата на детето Мария Лвова-Белова продължава опитите да оспори практиката на Русия за незаконно депортиране на украински деца в Русия и на 19 ноември твърди, че руските военни са намерили Ермохин „занемарен“ в Мариупол през 2022 г. и са го отвели на „безопасно място“ в руско приемно семейство.
На 19 ноември известен блогър, свързан с Кремъл, изрази гнева си от решенията на Армения да се дистанцира от Русия на фона на влошените напоследък армено-руски отношения.
Руски източници твърдят, че на 19 ноември украинските сили са използвали ракета „Точка-У“, за да нанесат удар по Белгородска област, а известен руски блогър използва случая, за да твърди, че Армения, вероятно с помощта на САЩ, се е съгласила да предостави на Украйна пускови установки и ракети „Точка-У“.
Военният блогър не представи никакви доказателства в подкрепа на това твърдение, а ISW не е забелязала нищо, което да го потвърждава. Военният блогър спекулира с броя на оръжията, които Армения би могла да прехвърли на Украйна, но не предлага никакви подробности или източници на информацията си.
Военният блогър също така твърди, че арменското правителство е започнало да се подготвя за оттегляне от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС).
ISW не е забелязала никакво потвърждение на твърдението на военния блогър, че Армения планира да напусне ОДКБ, а арменският заместник-министър на външните работи Вахан Костанян заяви пред журналисти на 9 ноември, че Армения не обсъжда правния процес на напускане на ОДКБ.
Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви на 18 ноември, че Армения и Азербайджан са успели да се споразумеят за основните принципи на мирния договор, но че двете страни говорят на „различни дипломатически езици“ и че съществува атмосфера на недоверие.
