Bloomberg: Истинската цена за освобождаването на Европа от газа на Путин

След началото на войната в Украйна страните от Европейския съюз са похарчили „колосалната сума“ от 107 милиарда евро за запълване на газовите хранилища на Статия континент, съобщава Bloomberg, цитирана от „Фокус“.

На фона на тъмнината около енергийната криза в Европа се появява тиха увереност. Цените на природния газ падат, тъй като хранилищата се пълнят. Търсенето намалява, подпомогнато от топлото време.

Преминаването през зимата, без да се разчита на природен газ от Русия, изглежда постижимо.

Оптимизмът е толкова голям, че дори след последните болезнени данни за инфлацията в еврозоната, икономистите си представят по-мек спад. Миналата седмица Bloomberg Economics изложи възможността да бъде избегната дори лека рецесия, ако разходите за енергия продължат да падат и късметът остане на страната на политиците.

Но увереността не трябва да се превръща в самодоволство.

Огромните разходи и усилия в подготовката за зимата показват цената, която Европа все още плаща за зависимостта си от руския газ, който някога представляваше 40% от доставките за Общността; сега вече е под 20%.

Стремежът да се запълнят хранилищата с газ преди зимата изисква борба за максимизиране на алтернативните източници, от Норвегия до Обединените арабски емирства, на цени по време на война. Изчисление, направено от Бен Макуилямс от базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, на база средни цени на газа от 140 евро за мегаватчас, предполага общата стойност на допълнителния газ в хранилищата в ЕС между 1 април и 31 октомври да е 107 милиарда евро (104,8 милиарда долара).

Това е голяма сума, еквивалентна на около два пъти общата помощ на САЩ за Украйна досега. Опасността е сметката за следващата година да се окаже още по-висока. Една студена зима може да изчерпи напълно съществуващите запаси и да постави началото на нова надпревара за пълнене на хранилищата отначало, само че този път потенциално без нивото от 15%-20% доставки от Русия.

„Цените за следващото лято ще са много високи, отразявайки риска складираното да бъде изразходвано тази зима“, казва Анис Ганболд, ръководител на компания за изследвания на глобалните енергийни пазари Aurora Energy Research, базирана в Обединеното кралство.

Много зависи и от възможността за намаляване на търсенето, което също си има цена. Държавите се борят да смекчат удара върху домакинствата и бизнеса, но нарастващите лихвени проценти и нестабилността на финансовите пазари притискат страни като Франция и Полша да откажат финансовата подкрепа.

По-лошото е, че закупуването на газ за хранилищата на практика отклонява ресурси от дългосрочни нужди за подобряване на енергийната сигурност. Инвестициите в допълнителен капацитет за съхранение, в разширяване на алтернативите на изкопаемите горива, в по-енергийно ефективни технологии са големи бюджетни разходи в бъдеще.

„Не бива да лежим на лаврите си“, казва Джейкъб Киркегор от Института за международна икономика „Питърсън“.

Успехът зависи от това дали страните от ЕС могат да намерят единен път през тази енергийна криза. Колкото и успешно да е било презареждането на хралинищата, до голяма степен това е история на национални усилия. Ролята на Германия бе ключова като на икономика, която е най-видимо зависима от руския газ, но същевременно и тази с най-дълбоките финансови джобове, за да харчи с цел да се „освободи“.

За щастие на своите съседи, Германия е готова да отиде над и отвъд надпреварата за съхранение, запълвайки капацитета на хранилищата до почти 100% от 25% при приблизителна цена от малко под 25 милиарда евро, според Макуилямс от Bruegel. В този процес национализира енергийния гигант Uniper SE.

И все пак ролята на „лошото ченге“ на Германия е очевидна и в нейното протакане при запазването на ядрените реактори без емисии отворени и нейната съпротива срещу по-равномерното споделяне на тежестта на кризата чрез повече съвместни заеми. Финансовият министър Кристиан Линднер отхвърли последното, въпреки че Берлин планира вътрешен пакет за енергийна помощ до 200 милиарда евро – което други страни разбираемо виждат като конкурентна заплаха.

Време е за по-координирани отговори. Една „голяма сделка“ за енергията би насърчила вътрешните източници на доставки да останат активни за по-дълго, като нидерландското находище Гронинген. „Тази криза трябва да сигнализира за края на самодоволството по отношение на това как консумираме енергия“, казва Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Тази година Европа показа възхитителна готовност да плати цената на миналите си грешки. Но трябва да направи повече. Цената на зависимостта беше около 107 милиарда евро, а не искаме да знаем колко висока е цената на самодоволството.